"Катя Кабанова" на Леош Яначек се игра през октомври в Кралската опера на Валония в Лиеж в нова постановка на френската режисьорка Орор Фатие. В шестата творба на бележития чешки композитор са отразени две негови големи увлечения. Първото е голямата му страст към руската литература, а второто е несподелената, платоническа любов на Яначек към доста по-младата и омъжена Камила Стослова. "Катя Кабанова" е базирана върху пиесата "Бурята" на Александър Островски, като Яначек свързва образа на главната героиня с чувствата, които той изпитва към Камила.
Действието протича в малък град на брега на Волга в средата на XIX век. В семейството на Кабанови цари железен ред, наложен от строгата и деспотична вдовица Кабаниха, майка на мекушавия Тихон, който е свързан в безрадостен брак с красивата, чувствителна Катерина. Катя е израснала, заобиколена от семейна топлина и обич, но след брака ѝ с Тихон животът ѝ се превръща в мъчение. Младата жена се влюбва в отрасналия в Москва Борис Григориевич и двамата тайно се срещат. Обзета от чувство за вина и под натиска на консервативното, патриархално провинциално общество, Катя слага край на живота си като се хвърля във водите на Волга.
През XIX век пиесата на Островски се е считала за критика към тогавашния провинциален обществен ред – зад завесата на религиозна преданост и семейни традиции се крият двуличен морал и грубост. Както повечето днешни режисьори, така и Орор Фатие търси свой поглед към творбата. Френската режисьорка вижда в искрената, неподправена Катя олицетворение на чистата, запазена природа и интерпретира операта откъм екологична гледна точка. Тя свързва бурната душевна метаморфоза на героинята с нарушаването на екологичното равновесие и унищожаването на природата вследствие на човешката дейност. Интригата е пренесена в близко бъдеще, което скоро би могло да бъде реалност. Брегът на Волга е пресъхнал, нивото на голямата река е критично ниско. Растителност почти няма, само на заден план се вижда самотна бреза.На този ограничен периметър протича семейната драма, в която участват десетина жители на малък руски град. Пестеливи чернобели видео кадри, прожектирани на голям екран в дъното на сцената, показват в едър план душевните преживявания на героите. На моменти виждаме и течението на Волга - великата река е също действащо лице в операта, в трето действие присъствието ѝ е характеризирано с вокализиращ хор. С "Катя Кабанова" театралната режисьорка Орор Фатие направи дебюта си в оперния жанр и като цяло в трактовката ѝ отразява добре характера на творбата. Може би движенията на героите можеха да бъдат по-майсторски изработени. В този аспект тя не бе подкрепена от изпълнителите на двете главни партии на Катя и Борис, чието сценично взаимодействие не ми се стори много естествено.
Солидният изпълнителски екип в спектакъла на 20 октомври включваше предимно певци от Източна Европа. В централната роля на Катя се изяви родената в Армения Ануш Ованесян – с интересен, богат лиричен глас, който ме впечатли най-вече с изразителния си медиум, докато във високия регистър имаше известна острота. Сопраното изгради добре драматичната финална сцена.В началото на годината Антон Росицки бе Принцът от "Русалка" на Дворжак в Лиеж, сега тенорът се представи като Борис Григориевич - любовника на Катя. Мисля, че той бе по-запомнящ се във вокално, отколкото в актьорско отношение. В едноплановата партия на злата и властна Кабаниха грузинското мецосопрано Нино Сургуладзе показа необходимия вокален авторитет и релефен вокал. Само преди месец Магнус Вигилиус бе невероятен Зигфрид в третата част на "Пръстена на нибелунга" на Вагнер в Брюксел. В настоящата продукция героичният тенор изпълни доста по-кратката и скромна роля на слабохарактерния Тихон – и в тази изява на датския тенор всичко бе под пълен контрол.
Лиричният тенор Алексей Долгов също бе убедителен като мечтателния, прогресивен интелектуалец Кудряш, а неговата жизнерадостна любима Варвара бе гласовитата словачка Яна Куручова. Бих искал да отбележа и приноса на руснака Дмитрий Чебликов, който с наситен, тъмен баритон чудесно изобрази консервативния търговец Дикой.Оркестърът на Операта в Лиеж, воден от Михаел Гютлер изгради ярко богатата, оригинална партитура на Яначек с подчертано внимание към театралността на творбата и баланса със солистите. Роденият в Дрезден диригент създава кариерата си в Мариинския театър в Санкт Петербург в редицата творби от италианския и немски репертоар.
За ценителите на творчеството на Леош Яначек би било интересно да научат, че 40 години след паметните студийни регистрации на Чарлз Макерас и Виенската филхармония, преди четири години бележитият Саймън Ратъл и Лондонският симфоничен оркестър започнаха амбициозен проект с концертни изпълнения на най-известните творби на Яначек, които ще бъдат издадени и на компактдиск.
