Говорителката на руската МВнР Мария Захарова се оплака, че изборите в Молдова са били най-недемократичните в историята на "Молдавия" от независимостта ѝ насам. Г-жа Захарова нарече Май Санду "президент на молдовската диаспора на Запад", посочвайки, че вътре в страната тя не е спечелила мнозинството. Как изглежда Молдова днес? Пред какви предизвикателства е изправена страната? Къде се позиционираха българите в Молдова и какъв беше техният вот? Коментира колегата Владимир Митев от Радио България.
Въпросът, който трябваше да намери отговор на изборите в Молдова
"Имаше конституционен референдум в страната, който се проведе на 20 октомври, и макар че опцията, която предвиждаше да се въведат конституционните промени, които позволяват по-нататъшна интеграция с ЕС, да получи само 14 хиляди гласа повече, то отговорът е "да", а вторият тур на президентските избори, който приключи на 3 ноември, също много ясно показва, че кандидатката и президентката, която явно има подкрепата на ЕК, на европейските държави, Мая Санду, спечели. Така че накратко там продължава европейската интеграция, а причините сигурно са не просто в личността само на Мая Санду. По-скоро географски Молдова е близо до ЕС, има много молдовски граждани, които са и европейски граждани, например румънски граждани или на други държави, включително и на България. Така че връзките са интензивни и това явно има значение."
Изборите – демократични или не
"Има различни лагери както в Молдова, така и извън нея. Наистина Мая Санду буквално десет дни преди първия тур на президентските избори и преди конституционния референдум, беше посетена от Урсула фон дер Лайен и президентката на ЕК се ангажира Молдова да получи 1,8 милиарда евро в периода 2025- 2027 година. Това е важно, защото Молдова просто като по-слаба икономика и като по-малка държава, има нужда от чуждестранна финансова помощ.
Това е едната посока на молдовската политика. Другата е, че в Молдова има и недоволство от Мая Санду, което се видя особено на първия тур, включително в това, че Стояноглу, нейният опонент, всъщност спечели изборите вътре в самата Молдова. Хората, с които говорих, виждат това гласуване като някакъв знак..."
Поляризация в страната
"Всеки, който се е занимавал малко или повече с Молдова, е забелязал тази поляризация. Имам чувството, че това е една страна, в която няма център. Да има център в една страна, бих казал, е нещо европейско. В Молдова каквото и да направиш или залиташ, си виждан като принадлежащ към единия лагер в молдовската политика или към другия, а самата молдовска идентичност е доста сложна. Някои считат, че молдовец е равно на румънец, други считат, че молдовец е обратното на румънец. Има малцинства в Молдова, които като че ли гравитират към молдовския етикет на своята идентичност. Примерно в Приднестровието, на втория тур, спечели Стояноглу, но аз мисля, че не трябва да се гледат само чисто резултатите на изборите.
Самото Приднестровие, както и Република Молдова, са все по-тясно интегрирани в европейската икономика. Както има европейски бизнеси, които там съществуват, така и търговията е доста развита, освен това буквално целият политически елит на Молдова, включително хора от семейството на лидера на Приднестровието, са румънски граждани. Това също може би значи нещо и това е една особеност на Молдова, която аз разчитам. Не знам дали думата е точно "двусмисленост", но има една по-голяма сложност. Хората имат различни нива и различни интеграции в света, и е парадоксално, че една малка страна, която дори изглежда периферна за много от хората в ЕС, всъщност е доста сложна и има понякога много изострени противоречия вътре в самата нея."
Вотът на българите и гагаузите в Молдова
"Това беше тема, която беше обсъждана в нашите медии, особено в социалните мрежи. Над 90% от гласоподавателите в българския район Тараклия, както и в гагаузката автономна област, която е до него, това е южна Молдова, гласуваха с "не" на Конституционния реферандум, от друга страна, подкрепиха Стояноглу. Хората, с които разговарях, се опитват малко да нюансират този вот, защото на пръв поглед, може би, в България се учудват как България е в ЕС, а българите или гагаузите в Молдова гласуват против присъединяването, но обяснението, което получавам, е, че има значение и вътрешната конкуренция в молдовското общество и Мая Санду е виждана като прекалено свързана с румънската или румъноговорящата тенденция в Молдова, а тези малцинства, които са по-скоро рускоговорящи, са традиционно малко или повече капсулирани и търсят някаква своя позиция. Та това е обяснението, че те не точно са против ЕС чак толкова, дори има много европейски проекти, които се реализират в техните територии, включително българското МВнР е финансирало някои проекти в Тараклия, но въпросът е, че те се страхуват, доколкото разбирам, от някаква маргинализация, която може да настъпи, ако се присъединят така в ЕС, така, както сега вървят нещата, т.е. те не искат Мая Санду да бъде единственото европейско лице /..../"
Езикът като политически лост
"Ще цитирам тук привържениците на Санду, които са много остро настроени срещу тази ориентация на рускоезичните малцинства в страната и тяхната тенденция изключително да гласуват за опонентите на Мая Санду. Изглежда няма никаква политическа връзка вътре в Молдова между хората на Санду и хората от общността на българите или гагузите, и не изглежда да има признаци да се търси такава връзка, и в такъв случай привържениците на Санду се радикализират срещу тези хора, които са виждани и като носители на някаква руска култура, или руски империализъм дори, като някаква останка от времената на Съветския съюз."
В окото на медиите
"Като че ли отново има две генерални линии на начина, по който се мисли за Молдова. Едната е тази, която, грубо казано, вижда нещата като добрите срещу лошите, Европа срещу Русия, и очевидно Мая Санду вътре в Молдова, заложи на една такава линия, за да каже "Европа – това съм аз и който не гласува за мен, не гласува за Европа". И има някаква друга линия, която се опитва да представи нещата като по-сложни, което би могло да изглежда, че това обслужва противниците на Мая Санду или на Европа. Това са като че ли двете линии. Една по отявлена, по-крайна и по-изчистена, бих казал, изчистен избор, и друга, която търси някакъв вид неутралитет и някакви нюанси."
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – ЕПА/БГНЕС
