Икономиката на еврозоната ще бъде засегната от митата на бъдещата администрация на Тръмп в САЩ в началото на следващата година, според мнозинството от анкетираните от Ройтерс икономисти. Те смятат, че това гарантира по-нататъшна поредица от намаления на лихвените проценти на Европейската централна банка.
Предложените от новоизбрания президент Доналд Тръмп всеобхватни тарифи ще имат значителен ефект върху икономиката на еврозоната през следващите две до три години, смята голям част от анкетираните икономисти. Те също така повишиха рисковете от подновяване на инфлацията в САЩ.
Близо 85% от анкетираните от Ройтерс икономисти в периода между 8 и 14 ноември (или 37 от 44 респонденти) очакват предложените от Тръмп мита - 10% универсален налог върху вноса от всички останали държави и 60% върху китайския внос в САЩ - да бъдат приложени в началото на следващата година.
Приблизително същия процент, или 34 от 39 анкетирани, заявиха, че митата ще окажат значително влияние върху икономиката на еврозоната през следващите години.
След победата на Тръмп на изборите в САЩ през миналата седмица, участниците на паричните пазари бързо се промениха своите нагласи към по-малко намаления на лихвите от страна на Федералния резерв на САЩ и повече намаления от страна на ЕЦБ.
Някои служители на ЕЦБ споделиха подобни опасения. Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел наскоро каза, че митата, ако бъдат приложени, могат да струват на Германия 1% от икономическата продукция и немската икономика може дори да изпадне в рецесия.
Финансовите пазари сега оценяват на около 150 базисни пункта общо намаление на лихвените проценти на ЕЦБ от сега до края на 2025 г. срещу само около 75 базисни пункта намаления от страна на Фед, което предполага допълнителни предизвикателства за еврото, което спадна с близо 4% спрямо долара след изборите и може да достигне ниво на паритет спрямо щатската валута (ниво от 1,0000).
Повечето икономисти в проучването на Ройтерс прогнозираха общо най-малко 125 базисни пункта намаления на лихвите от ЕЦБ до края на 2025 г.
Над 90% от анкетираните икономисти (или 69 от 75) прогнозират, че ЕЦБ ще намали лихвения процент по депозитите с 25 базисни пункта за третата поредна среща през декември, като близо 70% (51 от 69 икономисти) прогнозират още две намаления през следващото тримесечие, което ще доведе до ниво на лихвата по депозитите от 2,5%.
Мнозина от анкетираните икономисти понижи прогнозите си за икономическия растеж в еврозоната през 2025 г., но все още осреднената им оценка предполага нарастване на БВП с 1,2% догодина и с 1,4% през 2026 г. - без промяна спрямо техните очаквания през миналия месец. Това предполага, че има допълнителни рискове за намаляване на тези техни прогнози.
"Има широк набор от подсценарии, които включват глобално повишаване на митата между САЩ, ЕС и Китай, като рязкото увеличаване на несигурността около глобалния протекционизъм със сигурност е значително", коментира Хенри Кук, старши икономист в MUFG.
Инфлацията в еврозоната, която през миналия месец достигна целевото ниво от 2% на ЕЦБ, ще бъде средно 2,2% през това тримесечие, но ще се върне към целта през следващото тримесечие, като се предвижда да остане около нея до 2027 г.
Близо 70% от анкетираните от Ройтерс икономисти (или 43 от 63) очакват лихвата по депозитите да бъде 2,00% или по-ниска до края на следващата година, след като месец по-рано 60% от респодентите предполагаха това. 43% от икономисти пък понижиха прогнозите си за лихвените проценти в края на 2025 г.
