Италианското либрето е адаптирано от L'Orlando на Карло Сиджизмондо Капече по "Орландо фуриозо" на Лудовико Ариосто.
Премиерата е на 27 януари 1733 г. в Кралския театър в Лондон.
Действащи лица:
• Орландо, рицар – алт кастрат (днес контратенор или мецосопран)
• Анджелика, принцеса на Катай – сопран
• Медоро, африкански принц – контраалт (днес контратенор)
• Доринда, пастирка – сопран
• Зороастро, магьосник – бас
Орландо (Роланд), велик войник в армията на Карл Велики, се влюбва отчаяно в езическата принцеса Анджелика, която на свой ред е влюбена в друг мъж, Медоро. Орландо не може да приеме това и е доведен до лудост. Единствено магьосника Зороастро успява да го възпре от крайни действия, като възвръща здравия му разум.
I действие
На върха на планина, през нощта – Магьосникът Зороастро сканира небесата и вижда знаци в звездите, че войнът Орландо отново ще се обърне към дела на доблест и ще се възстанови от страстта си към принцесата на Катай, Анджелика. Появява се самият Орландо, разкъсван между любовта и дълга. С махване на пръчката си магьосникът предизвиква тревожни видения на великите герои от древността, спящи в краката на Купидон. Зороастро призовава Орландо да забрави Венера, богинята на любовта, и отново да последва Марс, бога на войната. (Ария: Lascia Amor). Орландо първоначално е засрамен от думите на Зороастро, но след това решава, че любовта и дългът не са непременно в конфликт, като припомня, че Херкулес не е бил ограбен от статута си на герой от аферата си с кралица Омфала или Ахил, като се е маскирал за известно време като жена (Ария: Non fu già men forte Alcide).
В горичка с овчарски колиби – Овчарката Доринда размишлява за красотите на природата, които обаче не я изпълват със спокойствие, както преди, което тя смята, че може да е знак, че се влюбва. Орландо се втурва през сцената с принцеса Изабела, която току-що е спасил от опасност, а Доринда си мисли, че той също може да е влюбен. (Ария: Ho un certo rossore). Доринда е приютявала принцеса Анджелика в колибата си, тъй като Анджелика е намерила смъртно ранения мавритански войн Медоро и се е влюбила отчаяно в него. Тя го е довела в колибата на овчарката, за да се възстановява. Доринда е разстроена, че Медоро и Анджелика са влюбени, тъй като тя самата се е влюбила в Медоро, но Медоро казва на Доринда, че Анджелика е негова роднина и уверява Доринда, че никога няма да забрави добротата ѝ към него (Aria: Se il cor mai ti dira). Доринда знае, че Медоро не казва истината, но въпреки това го намира за много очарователен (Aria: O care parolette).
Зороастро казва на Анджелика, че знае, че тя е влюбена в Медоро и я предупреждава, че когато Орландо разбере това, ревността му ще доведе до непредвидими и вероятно опасни последствия. Когато Анджелика среща Орландо, тя се преструва, че ревнува от спасяването на принцеса Изабела, казвайки му, че не може да очаква тя да обича мъж, който може да не ѝ е верен (Ария: Se fedel vuoi ch’io ti creda). Орландо протестира, че никога не би могъл да обича друга освен нея, и предлага да направи всичко, за да го докаже, включително битка със свирепи чудовища. (Aria: Fammi combattere).
Докато Орландо си тръгва, Медоро влиза и пита Анджелика с кого е била. Тя обяснява, че Орландо е могъщ войн и е обсебен от нея и го съветва да се оттеглят в нейното кралство на изток, за да избягат от гнева му. Доринда е разстроена да види как се прегръщат, но влюбените ѝ казват да не унива; един ден и тя ще намери любовта. Анджелика подарява на Доринда гривна със скъпоценни камъни в знак на благодарност за нейното гостоприемство (Trio: Consolati o bella).
II действие
В една гора – Доринда, неутешима от загубата на Медоро, слуша меланхоличната песен на славея и открива, че тя отговаря на нейното настроение (Arioso: Quando spieghi tuoi tormenti). Орландо иска да разбере защо Доринда е казвала на хората, че е влюбен в Изабела. Доринда отрича това и казва е говорила за любовта на Медоро и Анджелика. Тя му показва гривната, която твърди, че ѝ е дал Медоро, и казва, че вижда лицето му във всеки поток и цвете (Ария: Se mi rivolgo al prato). Орландо разпознава гривната – тя е тази, която е дал на Анджелика и е бесен от нейното предателство. Той се заклева да я убие, след това себе си и да я преследва в самия ад (Aria: Cielo! se tu il consenti).
От едната страна, горичка от лаврови дървета, от другата, входът на пещера.
Зороастро съветва Медоро и Анджелика да бягат от гнева на Орландо и обещава да ги защити по време на пътуването им, като ги съветва, че винаги трябва да се ръководят от разума (Ария: Tra caligini profonde). Анджелика и Медоро са натъжени, че трябва да напуснат гората, където са се влюбили, и Медоро издълбава имената им в дърветата като спомен (Aria: Verdi allori). Анджелика е благодарна на Орландо, че веднъж е спасил живота ѝ и се чувства виновна, че го е излъгала, но си казва, че той ще разбере любовта ѝ към Медоро, тъй като самият той е влюбен (Aria: Non potrà dirmi ingrata). Тя се сбогува тъжно с красивата горичка, където се е влюбила за първи път (Ария: Verdi piante).
Орландо се втурва и се опитва да убие Анджелика, която напразно призовава Медоро да я спаси. Зороастро предизвиква духове, които да отнесат Анджелика в облак. Орландо започва да губи разума си: той си въобразява, че е мъртъв и се вижда как влиза в Хадес. Той преживява видение на омразния си съперник в прегръдките на Прозерпина, кралицата на подземния свят, но след това забелязва, че Прозерпина плаче и изпитва съжаление към нея. (Accompagnato: Ah! Stigie lave). Отново вбесен, Орландо се втурва в пещерата, но тя се разцепва, разкривайки Зороастро в летяща колесница. Той поставя Орландо в нея и го отнася.
III действие
В горичка с палми – Медоро се отделя от Анджелика в объркването и се връща в колибата на Доринда, за да потърси отново убежище. Той ѝ казва, че би я обичал, ако можеше, но сърцето му не е негово (Aria: Vorrei poterti amar). Доринда коментира вихъра от страсти, породени от любовта (Aria: Amore è qual vento). Орландо се появява и, обръщайки се към Доринда с "Венера", и ѝ заявява любовта си. Доринда вижда, че Орландо все още не е на себе си и това става още по-ясно, когато той я бърка с мъжки враг, с когото се е бил преди това.
Зороастро се появява и нарежда на духовете си да превърнат горичката в тъмна пещера, където той ще се опита да върне разума на Орландо. Той знае, че бурите в крайна сметка отшумяват и спокойствието ще се върне (Ария: Sorge infausta una procella).
Анджелика заварва Доринда да плаче и тя обяснява, че Орландо в лудостта си е изгорил вилата ѝ до основи, убивайки Медоро в процеса. Анджелика е съсипана и когато Орландо се появява, тя го моли да убие и нея (дует: Finché prendi ancora il sangue).
Орландо хвърля Анджелика в пещерата, и като си представя, че е отървал света от всичките му чудовища, ляга да си почине. Зороастро заявява, че е дошло времето умът на Орландо да бъде излекуван – магическа птица се спуска със златна фиала, чието съдържание магьосникът поръсва върху спящото лице на Орландо. Когато Орландо започва да усеща ефектите на магическата отвара, той пее арията, Gia l'ebro mia ciglio. Орландо се събужда, с възстановен разум, но с ужас научава, че е убил и Медоро, и Анджелика, и сам моли за смърт. Зороастро обаче е спасил Анджелика и Медоро. Орландо се радва да ги види и им пожелава щастлив живот заедно. Доринда забравя мъката си и кани всички в къщата си, за да празнуват (финал: Con un diverso ardor, gia che ciascun e pago).
