Тазгодишното, 54-то издание на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора – уникален празник на музикално-сценичните изкуства, едно от най-значимите събития в културната карта на България, ще започне на 21 ноември с премиера на домакините от Старозагорската опера – две едноактни творби на Пучини. Финалът ще бъде на 4 декември с "Рейнско злато" – спектакъл на Софийската опера и балет. Как върви подготовката за фестивала споделя директорът на Държавна опера Стара Загора – успешният режисьор и мениджър Огнян Драганов, който наскоро бе удостоен с престижната награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци Кристална лира в категорията "Мениджмънт в музикалното и танцово изкуство".
Огнян Драганов: Ами аз първо искам да Ви кажа, че се радвам за оценката, която Вие давате за значимостта на този Фестивал на оперното и балетно изкуство, защото действително той е уникален в рамките на България, а бих казал и на Балканския полуостров. Той присъства в ежегодния афиш на оперното и балетното изкуство в България вече повече от 57 години. С голяма отговорност и с голяма любов ние организираме този фестивал ежегодно заедно с Община Стара Загора, която е всъщност основният организатор, а на нас е поверена задачата да направим селекцията и да поканим всички значими събития през изминалата година да заемат своето достойно място на тази витрина на най-новите тенденции в развитието на балетното и оперно изкуство в България през 2023-2024 година.
По традиция вие откривате с ваша премиера, но аз предлагам първо да коментираме гостите ви. За пореден път ще завършите със Софийската опера и Вагнер. Миналата година беше "Валкюра", тази година е "Рейнско злато". Смятате ли да продължите тази тенденция?
Разбира се, вижте, когато оперната публика чуе "Вагнер", винаги си казва: "това е нещо, което е непреодолимо за мен, прекалено философско, прекалено тежка музика…". А аз мога да кажа само следното като човек, който се занимава с опера повече от 30 години – че това са приказки, скандинавски саги, които са разказани по изключително интересен начин с музиката на Вагнер. А слагайки и тези прекрасни представления, които са направени от нашия Национален театър – Софийската опера и балет, под режисурата на акад. Пламен Карталов, това действително се превръща в изключително преживяване за публиката. Миналата година тук втората опера от тетралогията – "Валкюра", беше приета много добре, при препълнен салон, максимално продадени билети. Както виждам и тази година "Рейнско злато" също се посреща с огромен интерес. Фестивалната програма трябва да включва такива неща, които рядко се виждат по сцените на български оперни театри извън столицата. Това е нормално и затова Софийската опера слага точката на тазгодишното издание на фестивала.
Сред заглавията, които рядко могат да се видят на сцената може би е и "Милосърдието на Тит". Затова ли избрахте спектакъла на Пловдивската опера?
Да, разбира се, това действително е едно много интересно Моцартово заглавие, което също рядко присъства в афишите на нашите оперни театри. Изключително заглавие, изискващо максимално добри солисти и оркестър. Именно затова нашата селекция падна върху тази постановка на Пловдивската опера – "Милосърдието на Тит".
А за "Криворазбраната цивилизация" да питам ли защо?
А, това е български мюзикъл! Посоката на този фестивал е винаги да има място за всяко българско заглавие. Особено мюзикъл, какъвто е "Криворазбраната цивилизация". Безкрайно съм благодарен, че Музикалният театър в София може да предложи именно това прекрасно заглавие в програмата на тазгодишния фестивал.
Наред с другите събития: представяне на книгата за Константин Илиев; "Българските баси" – проект на музея "Борис Христов"; "Диалогът със самотата" – един проект на млада пианистка, която се интересува от българска музика и представя песни на Тодор Попов, имате много интересни гости – Национален балет на държавата Салвадор. Това как го постигнахте?
Не бива да забравяме, че от пет години Румен Рашев – известен български балетист, завършил в Санкт Петербург, работи с балета на Сан Салвадор, всъщност той го създаде. И под покровителството на Първата дама на Сан Салвадор се случи това гостуване, за което сме особено благодарни както на него, така и на всички онези, които в Салвадор намериха сили да покрият всички средства, необходими този балет да гостува на нашия фестивал. Една увлекателна среща с артисти от друг континент, което, разбира се, е интересно и ни вълнува и очакваме с голямо нетърпение да видим тяхното изпълнение на 24 ноември, неделя, от 16 часа, в нашата зала на Операта.
Аз съм любопитна какво ще представят те?
Това е галавечер - програма с фрагменти от също рядко изпълнявани балети. Една феерия от красива музика и красив танц.
По принцип в Стара Загора балетът се радва на голяма почит, освен това вие разполагате с великолепна балетна трупа, с изключителна хореографка, наричат я "Желязната лейди" – Силвия Томова. И винаги, във всяко издание имате балет. Този път е премиера - "Копелия" трудно заглавие ли е за хореографите?
Ами вижте, това е класически балет, който присъства в програмата на всички уважаващи себе си балетни трупи, защото е изключително трудно произведение като танц. Класически танц по хореографията на Луиджи Мартелета – това е един налагащ се хореограф, който в момента работи в Римската опера. Сценографията е на Салваторе Русо. Един балет, който ние трябваше да сложим в нашия репертоар, както например всички онези, които припознаваме като важни спектакли: било то "Дон Кихот", "Лебедово езеро", "Лешникотрошачката". Това е заглавие, което действително заслужава да бъде в колекцията на една уважаваща себе си балетна трупа.
Да обърнем внимание на вашата премиера и всъщност второто от заглавията, защото вие правите две едноактни опери. Второто на практика е опера-балет. Това са така наречените "Вилиси" - "Le Villi".
"Le Villi" – "Самодиви", да.
Да, на Пучини. Доколкото разбрах, в постановката на тази опера ще има много пищни и ярки балетни сцени, подготвени точно от Силвия Томова. Но кажете ми защо "Вилите" заедно с "Джани Скики"? "Джани Скики" не би ли трябвало да се представя заедно с някоя от оперите в Триптиха или може би целия "Триптих"? Защо точно този избор?
Това е решение на постановъчния екип. Тъй като в този екип е един от най-големите, налагащи се режисьори в момента в Европа – Михал Знаниецки, това беше негово решение. Разбира се, аз го приех. Между двете едноактни опери той търси връзка и я намира - разбира се, не само чрез балета, който участва и в "Джани Скики", освен в "Le Villi", защото "Le Villi" действително е опера-балет. Това е решение на постановъчния екип и виждайки сега репетициите, намирам някакъв смисъл в това да минем от прозаичното, от един разказ за онова как всички искат да се домогнат до най-желаното средство за комуникация днес – парите, към онова, което самодивите, красивите нимфи могат да донесат за душата и за израстването на един човек като добродетел.
Аз бих искала да разговарям с този режисьор и той да ми сподели идеята си. Знам, че например в Римската опера "Джани Скики" е поставяна заедно с "Испански час" на Равел. Тоест "Джани Скики" често се използва като част от не триптих, а диптих да го наречем, с някоя друга едноактна опера. А какво бихте казали за Владимир Кираджиев, как се получи това, че той гостува?
Владимир Кираджиев няколко пъти гостува тук, на Старозагорската сцена. Последният концерт, който той направи, беше за годишнината на Веселина Кацарова – вечерта, посветена на нейните 25 години на сцената. Изключителен български диригент, който работи във Виена. Трябва да търсим именно тези хора, които със своите знания и умения като артисти са преодоляли бариерата и са признати и работещи извън пределите на България. Едно хубаво съчетание с Михал Знаниецки, те се познават, така че изборът не беше случаен. Той беше продиктуван от доста обстоятелства, които са свързани както с Владимир Кираджиев, така и с постановъчния състав.
А как привлякохте Кирил Манолов, тази звезда?
Кирил Манолов действително е звезда, аз мога само да бъда благодарен, че той участва и в двата спектакъла – като Джани Скики и като Гулиелмо в "Le Villi". Какво мога да кажа повече, можем само да се радваме – както ние, като ръководство на Операта, така и нашата публика и публиката на фестивалната програма. Защото публиката на фестивалната програма е от цяла България. Имаме заявки за закупуване на билети от хора от всички краища на България.
Аз мисля, че и Таня Иванова и Емилия Терзиева, които са в главните партии в двете опери, няма да отстъпват на Кирил Манолов като вокално и актьорско майсторство …
И Дарио ди Виетри, и Борис Тасков, Анна Дитри също - в главните роли, Добромир Момеков… Не бива да ги изброявам, защото са доста хора – един прекрасен творчески състав. Защото специално "Джани Скики" – това е ансамблова опера, там всички са важни, сродно е на "Фалстаф". В тази опера второстепенна партия няма и съм щастлив, че работим с такъв състав, който е ентусиазиран, изпълнен с енергия и, разбира се - звездите, които дават тон и смисъл на това, което всички млади артисти се стремят да постигнат в оперното поприще.
Г-н Драганов, аз ви пожелавам огромен успех, не се съмнявам в него!
Тази година осем събития в десет вечери: четири опери, два балета, три български заглавия, които ние споменахме и разбира се – сърцето на един фестивал, това са съпътстващи събития, които всъщност носят срещите на различни артисти с различни изкуства. Представяме книга за големия сценограф Салваторе Русо, който изгради вкуса и манталитета на начина на работа в ателиетата, както и визията на нашите спектакли в Стара Загора от 2016 година. Спомен за Камен Чанев, който щеше да навърши 60 години. Лектория за танца – как виждаме, описваме и запаметяваме танца днес с лектор проф. Габриеле Брандщетер от Свободния университет в Берлин. Разбира се - и една среща, която всяка година правим – с усмивка! Това е среща, в която друг артист, от друго поприще, реализира своя талант в друго изкуство. Сега сме избрали световния наш, старозагорски художник, който е известен в цял свят – Валентин Дончевски. От известно време той пише музика, както и текстовете към музиката, така че ще бъде изключително интересна среща с този световен творец.
