Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят и казват публично представителите на политическите партии и висшите държавни служители, може би ви е направила впечатление една дума. Думичка, бих я нарекла, защото някак между другото се промуши между останалите и защото самата тя е умалително съществително за лице от женски пол.
Става въпрос за думата "женица". В речниците я откриваме само с едно значение – "дребна, слаба жена", но много добре знаем, че в разговорната реч, в негативен контекст тя е обидна, принизяваща, уязвяваща човека, в случая жената, за която е употребена.
Тъкмо тази форма и в този контекст я чухме поне два пъти в последните месеци, произнесена публично от политически мъже по отношение на жени – представителка на политическа партия и парламентарна група и заемаща висш държавен пост.
Не чухме обаче публична реакция нито от колеги, нито от обществени фигури конкретно срещу тази обидна реплика, а лично за мен тя е плашещ симптом за много тежка обремененост, вредна за всички ни – и мъже, и жени, граждани на държавата ни.
Какво мисли по въпроса един съвременен мъж, политолог и специалист по политически език – Страхил Делийски – чуйте в интервюто за предаването "За думите".
Снимка – БТА