На 1 декември се навършиха 125 години от рождението на забележителния бъларски диригент Бончо Бочев - създател и дългогодишен ръководител на уникалния детски хор „Бодра смяна“, едно от най-ярките постижения на националната ни музикална култура.
Бончо Бочев имаше дарбата да работи с деца, умееше да овладява всяка ситуация - да въведе ред, да се скара, но и да внесе успокоение, да разкаже някаква история, да развесели околните. На репетициите, където понякога се събираха по 100 и повече деца, цареше абсолютен ред и всички внимаваха, бяха съсредоточени в изискванията на диригента и преживяваха това, което пеят.
Бочев умееше да предизвика интереса на всички още когато представяше нова песен - обясняваше съдържанието, много картинно представяше събитията - трагични или весели, така ги обрисуваше, че децата преживяваха настроението, вълнуваха се. Майстор беше да извлече цялото съдържание на песните и текстово и музикално, и да го внуши на изпълнителите. Изработваше всеки детайл, всяка нота. Самият факт, че и днес, след близо 80 години, мога да изпея скоропоговорката „Коза пелин нече пасе“ с целия текст, говори за невероятно задълбочения труд, които сме полагали тогава.
Бочев имаше изключително изразително лице, много ярка мимика - когато дирижираше, той буквално подсказваше всеки оттенък на песента. Говорът му беше много колоритен, дори и когато правеше забележка към някой провинил се - това, което казваше, будеше винаги смях.
Обичахме Бочев като баща и той се отнасяше към нас като към собствени деца - вероятно и това е една от причините за успеха му като диригент на детски хор. И във всички възпитаници на „Бодра смяна“ остана част от възпитанието, което ни даде Бончо Бочев - да работим с цялата си душа, всеотдайно, да бъдем точни, дисциплинирани, да обичаме музиката.
В Златния фонд на БНР е запазено изказване на Бончо Бочев от 15 март 1967 г., в което говори за радостта от работата с деца. Чуйте в звуковия файл, където има и изпълнение на хор "Бодра смяна" под негово диригентство от същата година.
