Китай претърпя най-голямото регистрирано изтичане на капитали от финансовите си пазари през миналия месец, тъй като перспективата за по-високи американски мита води до повече рискове за втората по големина икономика в света, съобщава Блумбърг.
Местните банки са прехвърлили в чужбина нетни средства в размер на 45,7 милиарда долара от името на своите инвестиционни клиенти в ценни книжа, според данни, публикувани от Държавната администрация за чуждестранна валута на Китай. Тази сума отчита чуждестранните инвестиции в Китай, както и покупките на чуждестранни ценни книжа от местни жители, отбелязва агенцията.
Нарастващата вълна от изходящи потоци сигнализира за влошаване на настроенията към азиатската държава, тъй като обещанието на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да наложи в размер до 60% мита върху вноса на китайски стоки заплашва да унищожи търговията между двете водещи икономики. Слабостта на китайския юан и на китайските акции, както и голямата разлика в лихвените проценти на страната спрямо тези в САЩ, повишават риска от порочен кръг от изтичане на капитали.
Китайските акции загубиха възходящата си инерция от октомври, тъй като мерките за стимулиране, обявени от властите в Пекин, сякаш не оправдаха пазарните очаквания. Еталонните държавни облигации на страната сега носят по-малко от половината доходност от тази, която предлагат американските ценни книжа. Юанът пък се търгува около едногодишно дъно спрямо долара, докато "зелените пари" са близо до най-високото си ниво от 2022 г. спрямо останалите водещи валути.
Като се имат предвид тези предизвикателства, Китай може да продължи да се стреми да съживи възходящия импулс на икономическия растеж и да се опита да обърне настроенията за обратно насочване на капитали към местни активи, които са ценово подценени, посочват анализатори.
На ключова политическа среща миналата седмица висшите лидери на Китай сигнализираха за повече публични заеми и разходи през 2025 г. и изместване на политическия фокус към потреблението в опит да се стимулира икономиката. Политбюрото за вземане на решения на президента Си Цзинпин обеща да възприеме "умерено разхлабена" парична политика през 2025 г., сигнализирайки за още предстоящи намаления на лихвените проценти.
Официални данни на Централния депозитар на Китай - Chinabond също така показаха, че чуждестранните институции са намалили през миналия месец притежанията на китайски държавни облигации до 2,08 трилиона юана (за около 285,5 млрд. долара) - най-ниското ниво от септември 2023 г. В същото време, през ноември инвеститорите от континентален Китай са закупили листвани на борсата в Хонконг китайски ценни книжа за 125 млрд. хонконгски долара (около 16 милиарда щатски долара), което е най-високото от повече от три години, според данни на Блумбърг.
