Европейският съюз оценява правните и финансови последици от конфискуването на санкционирани активи на Руската централна банка за използването им от Украйна, съобщава Блмбърг, цитирайки лица, запознати с въпроса.
Дипломатическата служба на блока, както и някои държави членки, проучват дали ще са необходими съдебни решения като правно основание за изземване на замразените активи или ще е достатъчно изчисляване на щетите, посочиха източниците на агенцията, пожелали анонимност.
Докато Европа е изправена пред риска Доналд Тръмп да намали или премахне помощта за Украйна, след като влезе в Белия дом, някои страни се опитват да съживят дискусиите за това дали да използват по-цялостно замразените руски активи. Въпреки това няколко други държави членки, включително Германия, Белгия и Люксембург, остават много загрижени относно идеята за конфискация.
Досега ЕС и държавите от Групата на седемте (Г-7) са използвали печалбите, генерирани от около 300 милиарда долара в санкционирани руски активи, за да предоставят финансова помощ на Украйна. Съгласно плана на Г-7, съюзниците на Киев одобриха механизъм, при който печалбите ще бъдат използвани за подкрепа на пакет от заеми в размер на 50 милиарда евро за Киев.
Решение за конфискуване на замразените руски средства и предаването им на Украйна обаче би било значително отклонение от настоящия подход.
Някои държави членки на ЕС в момента оценяват какъв ефект би имал подобен ход върху еврото като валута, казаха източниците на Блумбърг. Те също така оценяват потенциалното въздействие на трети държави, които решат да изтеглят активи от държави, които пристъпват към изземване на активи.
Външните министри на ЕС са обсъдили идеята на среща в Брюксел в понеделник. Дискусията може да бъде повдигната отново на лидерската среща на върха в Брюксел от балтийските страни и Швеция, които настояват за креативни начини за по-добро използване на обездвижените руски активи, посочиха източниците на агенцията.
Настоящият американски президент Джо Байдън също продължава да насърчава ЕС, който държи по-голямата част от замразените парични средства в Русия, да предприеме конфискация, включително по време на разговори на Г-7 на 13-ти декември.
Кая Калас, новият ръководител на външната политика на ЕС, каза по време на изслушването си за потвърждение миналия месец, че замразените активи трябва да се използват директно.
"Няма да използвам думата конфискация, защото това наистина е използване на активите по законен начин", заяви тогава тя.
Базираната в Брюксел клирингова къща - Euroclear, която държи около 180 милиарда евро замразени руски активи, призова за предпазливост по отношение на идеята за конфискация. Валери Урбейн, главен изпълнителен директор на клиринговата къща, предупреди в интервю по-рано този месец, че блокът ще трябва да поеме отговорност за пасивите, свързани с базовите активи, и че този ход може да провокира изтичане на бизнес към нововъзникващи конкуренти в Азия.
Някои дипломати повдигнаха въпроса за риск от изтичане на огромни депозитни потоци от големи клиенти на Euroclear, включително китайски клиенти, които са загрижени от конфискацията, когато въпросът беше обсъден за първи път преди година и половина. Други страни, включително Саудитска Арабия, преди това предупредиха срещу директно изземване.
Дипломатите на ЕС също така са загрижени за потенциалното въздействие върху еврото като резервна валута. ЕЦБ многократно е изразявала загриженост относно идеята.
Белгия, която е дом на по-голямата част от замразените активи, напомня на страните от ЕС, че някои икономики са по-изложени на правните и финансови последици от конфискацията на активите на Централната банка на Русия, казаха още източниците на Блумбърг.
Euroclear вече е замесена в няколко съдебни дела в Русия, като Москва заплашва да конфискува активи, държани там. Като част от най-новия си пакет от санкции, приет тази седмица, единният блок ще позволи някои парични средства, държани в Европа, да бъдат размразени, за да се противопостави на тези заплахи, отбелязва Блумбърг.
