Европейската централна банка и Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) предложиха подход в две направления за увеличаване на застрахователното покритие при наводнения, бури и други метеорологични бедствия, които все повече се подхранват от изменението на климата, съобщават Блумбърг и Ройтерс.
Една част от плана е доброволен публично-частен презастрахователен механизъм, който ще обедини частните рискове в целия ЕС, за да помогне за предотвратяване на загуби, свързани с времето. Вторият стълб ще бъде създаването на задължителен фонд на Европейския съюз за плащане на разходите за възстановяване, когато възникнат природни бедствия с големи щети.
"Предложеното решение е един възможен начин за смекчаване на рисковете за макроикономическата и финансовата стабилност от природни катастрофи", посочи вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос.
Като най-бързо затоплящият се континент, Европа беше засегната от нарастващи загуби от екстремни метеорологични условия през последните 15 години. Между 1981 г. и 2023 г. природните катастрофи причиниха около 900 милиарда евро преки икономически загуби в рамките на ЕС, като една пета от тези загуби са настъпили през последните три години, отбелязва Блумбърг.
Приблизително 75% от тези загуби не са били застраховани, според документ, публикуван миналата година от ЕЦБ и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA). Те предупредиха, че тъй като климатът продължава да се затопля, разликата в застрахователната защита на континента "вероятно ще се увеличи".
След публикуването на документа от 2023 г. европейският континтент стана свидетел на допълнителни опустошения от природни бедствия, включително тежки наводнения в Испания, както и на части от Централна и Източна Европа. Съществуващият фонд за солидарност на блока досега е отделил 1 милиард евро за подпомагане на някои от засегнатите от наводненията страни, но това е само малка част от общите щети за около 23 милиарда евро.
Бурите подчертават нарастващата тежест, която се поставя върху публичните финанси, пишат ЕЦБ и EIOPA в свой последващ документ, публикуван в сряда.
Новопредложеният европейски механизъм ще предложи капацитет за презастраховане, което ще направи покритието по-достъпно за собствениците на жилища и за бизнеса. То би допълнило частните пазари и националните програми на страните членки, вместо да се конкурира с тях, като същевременно ще се стреми да прехвърли част от рисковете към капиталовите пазари чрез инструменти като т. нар. "катастрофични облигации".
Вторият аспект на плана е да се създаде задължителен публичен фонд за бедствия, в който вноските на държавите се коригират, за да отразяват съответните им рискови профили. За да се гарантира, че правителствата имат финансов интерес, носещ съответните рискове, изплащанията ще се използват само за подпомагане на възстановяването на допустими публични активи, които не са покрити от частно застраховане, посочват от ЕЦБ и EIOPA.
Не е ясно дали ЕС някога ще приеме последните предложения или, ако го направи, колко време може да отнеме това.
Документът има за цел "да предизвика дискусия относно възможни начини за намаляване на дупката в застрахователната защита", посочи от своя страна председателят на EIOPA Петра Хиелкема.
