Дори да посетите Аржентина за кратко, като мен, пак ще усетите някои особености на тамошните нрави и специфични професии, които правят впечатление на чужденците.
Например занаятът Отваряч на врати. Това е специална услуга, предлагана по аржентинските улици. Хващате такси. Идва кола и след това от нищото се втурва човек. Не се страхувайте от него. Той просто иска да ви отвори вратата, за да можете да седнете като крал. Естествено, не е безплатно. За такава услуга се предвижда дребна сума в песо. Не е задължително да плащате. Но много аржентинци все още дават бакшиш. При излизане от таксито отварячът на врата е на своя пост. Не, не мислете, че същият човек е търчал след колата и ви чака на мястото на пристигане. Просто представителите на тази професия са навсякъде.
В бани, в тоалетни, не само у дома, ами и на обществени места вратите не се затварят. В смисъл, че нямат райбер или ключ. Тоест винаги има възможност някой несъзнателно да връхлети, докато си вършите работата. Е, в кафенетата и ресторантите вратите на тоалетните обикновено са заключват. Но трябва да вземете ключ от сервитьора и после да го върнете го обратно.
Друга особеност на аржентинците е, че не свалят обувките си щом се приберат в дома си. Често пъти настилката в апартаментите е от плочки или камък. Следователно почистването им не е никак трудно. Но аржентинците също така не се преобличат, когато се връщат от работа или от разходка. Със официалните дрехи могат да се излегнат на дивана пред телевизора.
Те смятат за съвсем нормално да вечерят в 22 часа или дори в полунощ. Абсолютно всеки ден, не само през уикенда.
И никой не се тревожи, че късната вечеря трупа излишни килограми. Навикът повелява около 17.00 часа да пият чай мате със сладки. И чак в 22.00 стомахът им е готов да поеме истинска храна.
У нас съседите веднага ще възмутят, ако след 22-23 часа чуят силни звуци. В Аржентина никой не обръща внимание на това. Местните жители вярват, че ако човек иска да заспи, той така или иначе ще го направи и силният шум няма да му попречи.
Съседите без притеснения могат да надуят музиката в 2 и 3 сутринта. И на никого не би хрумнало да се оплаче.
Точността не е отличителна черта за аржентинците. Ако са насрочили среща за 11.00, не само може да закъснеят, но и да не се появят изобщо. В най-добрия случай 5 минути преди срещата ще обявят, че се отлага. Но обикновено дори не си правят труда.
Разхождачът на кучета в Аржентина е специална професия. Едно лице извежда любимците на различни собственици едновременно. Веднъж или няколко пъти на ден. Често сътрудничеството между разхождащия и стопаните на животинките продължава с години, гради се доверие и той получава ключове от дома, за да ги взима.
Всеки аржентинец поне веднъж в живота си е посещавал психолог. А някои ходят с години, още от училищната скамейка. Като нация са много емоционални, всяка дреболия може да ги извади от равновесие. Дори ако любимият му футболен отбор загуби, аржентинецът си уговаря среща с психолог.
Гаучосите се водят подрастващи до 35-ата си година. До тази възраст те се смятат почти за тийнейджъри. Продължават да живеят за сметка на родителите си и да търсят себе си. По същата причина браковете се сключват късно като преди това двойката се среща няколко години, за да е сигурна в чувствата си. Но и местните пенсионери живеят пълноценно. След оттеглянето си мнозина започват да учат чужди езици, да танцуват или да пеят.
Друга особеност е, че аржентинците пътуват доста, но предимно в собствената си държава. Най-много да посетят съседни държави като Уругвай, Чили и Парагвай. Но пък в родината им наистина има от какво да се възхищават. Например ледникът Перито Морено, който се намира в Национален парк Лос Гласиарес или водопадите Игуасу.
