90 г. БНР: Спомени на един музикален редактор

Здравка Андреева разказва за страстта си към радиото и музиката в него

публикувано на 23.01.25 в 19:00 | Интервю

Здравка Андреева в студиото

Снимка: личен архив

Интервю на Ирена Гъделева с музикалната журналистка Здравка Андреева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

90-годишнината на БНР ни дава повод за среща с човек, известен в музикалните среди с артистичност, може би дори малко ексцентричност, но и с пълна отдаденост на каузата музика от десетилетия. Здравка Андреева влиза в БНР още като ученичка и е първопроходец в много отношения през 70-те и 80-те години на вече отминалия век – тя е една от първите водещи, допуснати да правят предавания за класическа музика, водила много и различни емисии в програмите на Радиото през годините. Имала е шанса да разговаря с Серджу Челибидаке, Хенрик Шеринг, Ерих Лайнсдорф, Янош Щаркер, Ане-Софи Мутер, Клаудио Абадо, Марис Янсонс и много други световни знаменитости. Интервютата ѝ се пазят в Златния фонд на БНР.

В предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт", дни преди голямата годишнина на Радиото, Здравка Андреева разказа спомени за годините, когато са поставяни основите на много от сегашните емблематични предавания, за работата си с легендарни фигури в историята на БНР, сред които е и диригентът основател на Радиооркестъра - Васил Стефанов.

Здравка Андреева в работен момент с Панчо и Александър Владигерови, Стефан Владков и Тео Мусев (прав)

Ето и нейния "послепис" за четящите (без редакция):

"Деветдесет! И шейсет от тях!

Забравяла съм винаги. Още от студетските ми години. Не е само до ЕГН-то. Дано тоя път ме допуснат до поправителен. И някой успее да публикува тази закъсняла добавка.

В интервюто ми с музикални радиоспомени за 90-годишнната на БНР стана дума как съм строшавала стена с главата си, за да прокарам странни и неприемливи идеи, които впоследствие са се оказвали верният път. На няколко пъти понечвах да кажа нещо, но все не можех „да взема думата“ от... себе си, от собствената си НЕхоризонтовска бъбривост. Нека го кажа тук и сега: същинските трошачи на стени с глави се наричат Ирена Гъделева и Татяна Иванова – ангелите на "Алегро виваче". Те осъществиха несънувани от мен неща. Несънувани, но мечтани. Отвориха хоризонт в Хоризонта.

Защо ли? Дайте ми 30 минути ефирно време и ще обясня.

Браво, момичета! Неслучайно в медиите ви нарекох преди време „майчиците на българското музикантство“. И други така ви наричат и усещат, не само аз – вашата Здравка Андреева...

Апропо – трошене на стени с глава. Моите нелоши щурави рискови идеи биха се отекли преспокойно в канала без реализация – ако не бяха шефовете ми и подкрепата им (понякога „през зъби“): Кирила Стършенова, Мими Щърбанова, Дими Досева, Маня Попова, Стоян Ангелов, Гроздан Христозов... Не ви е било лесно да ме изтрайвате...

Искам да отдам дължимото и на моя най-последен радиодом – програмата "Христо Ботев" на БНР. Благодаря ви, скъпи колеги!
И да знаете: 4% слушаемост е класическата учебникова слушаемост на радиопрограма с профил култура. По света, ако случайно слушаемостта на някоя радиопрограма за култура и изкуство се покачи на 5% - тогава се отваря шампанско. Но ако се повиши над 7 % - следват наказания – това означава, че програмата е станала прекалено „популистка“ в лошия смисъл."

Здравка Андреева (в средата) в жури с видни български музиканти