Чуй новината:
Българската народна банка (БНБ) прогнозира ускоряване на растежа на реалния БВП на България от 2,3% през миналата до 2,5% през настоящата година и до 3% през 2026 г.
В предишния си доклад БНБ обаче заложи по-силен икономически растеж от 2,7% през 2025 г. и от 3,4% през 2026 г.
В последните си макроикономически прогнози БНБ отбелязва, че тази динамика ще се определя главно от очакваното преминаване на инвестициите и на износа на стоки и услуги от спад през 2024 г. към растеж през останалата част от прогнозния хоризонт.
Частното потребление се очаква да нараства с високи темпове през периода 2024–2026 г. и да бъде компонентът на БВП с най-висок положителен принос за растежа, което е в съответствие с прогнозираното увеличение на заетостта и на реалния разполагаем доход на домакинствата, отбелязва още БНБ.
Централната банка прогнозира, че хармонизираната годишна инфлация ще се ускори до 3,5% в края на 2025 г. спрямо 2,1% в края на 2024 г., а средногодишната инфлация ще възлезе на 3,3% спрямо 2,6% през предходната година.
В своя предишен доклад БНБ прогнозира доста по-слабо ускоряване на хармонизираната инфлация до 2,5% през 2025 г. от 2,4% в края на 2024 г.
Основните групи, които ще допринасят за ускоряването на инфлацията, са храните, стоките и услугите с административно определяни цени и тютюневите изделия, които заедно с групата на услугите се очаква да имат най-висок положителен принос за общата инфлация в края на 2025 г. Прогнозираното нарастване на разходите за труд и силното потребителско търсене се очаква да продължат да оказват проинфлационен натиск в средносрочен план.
Според най-новата прогноза на БНБ, годишната инфлация в края на 2026 г. ще се забави до 2.1%, което ще се дължи най-вече на групите на храните и стоките и услугите с административно определяни цени, докато инфлацията при услугите се очаква да се запази на ниво, близо до това от 2024 г.
БНБ очаква България да изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност през януари 2025 г. и да продължи да го изпълнява през остатъка от годината на базата на текущата прогноза за инфлацията в нашата страна и на последната прогноза на Европейската комисия за инфлацията в останалите държави – членки на ЕС.
Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2024 г., докато за 2025 г. и 2026 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък от очакваното растеж, спрямо този в базисния сценарий с оглед на продължаващите глобални геополитически конфликти и наличието на ограничения със структурен характер в икономиките на някои от основните търговски партньори на България.
Значителен вътрешен риск за реализиране на по-ниска икономическа активност произтича от вероятността за по-бавно от заложеното в базисния сценарий допускане за изпълнение на инвестиционни проекти, финансирани както с национални средства, така и със средства от ЕС, отбелязва БНБ и допълва, че съществуват рискове за реализиране на по-висока и устойчива инфлация в България, което е предпоставка за по-ограничен растеж на частното потребление.
При прогнозата за инфлацията преобладават рисковете за реализиране на по-висок растеж на потребителските цени спрямо базисния сценарий за целия прогнозен период. Тези рискове произтичат от вероятността за по-високи международни цени на енергийните суровини спрямо заложените в базисния сценарий технически допускания, както и от потенциално по-голямо от очакваното нарастване на административно определяните цени в България. Евентуалното по-бързо и силно пренасяне от страна на фирмите на прогнозирания растеж на разходите за труд върху крайните потребителски цени също представлява риск за реализиране на по-висока инфлация. Същевременно фактори, които биха могли да доведат до по-ниска от прогнозираната инфлация, са потенциалното изменение или отпадане на заложени в базисния сценарий на прогнозата мерки на държавни институции, които имат пряк ефект върху потребителските цени в страната.
Според допусканията за развитието на глобалната икономическа активност и търговия, растежът на външното търсене за български стоки и услуги ще бъде по-нисък спрямо заложеното в макроикономическата прогноза на БНБ от ноември 2024 г. през целия прогнозен период. Това се дължи най-вече на влошаването на икономическите перспективи пред основните търговски партньори на България от еврозоната, в резултат на което растежът на външното търсене ще остане нисък в исторически план, като се очаква да възлезе на 1,3% през 2024 г., но да се ускори до 2,9% през 2025 г. и до 3,4% през 2026 г., отбелязва БНБ.
Очакванията на пазарните участници за цените в евро на енергийните суровини на международните пазари през 2025 г. са те да се понижат, главно по линия на петрола, докато цените на природния газ и електроенергията се очаква да останат по-високи спрямо 2024 г. В техническите допускания се предполага съществено повишение на цените в евро на неенергийните суровини на международните пазари през 2025 г., което ще бъде най-силно изразено при селскостопанските суровини и определени групи хранителни продукти.
В резултат на това се очаква претеглените по значимост за международната търговия на България цени на суровините в евро да нараснат с темпове малко над 4,0% през 2025 г. и с между 2,0% и 2,6% през 2026 г.
