Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в красивите звуци, които се носят от там, сякаш съдбата я орисва да тръгне по нелеката пътека на народната музика.
От ръцете на Красимир Кюркчийски тя получава първата подкрепа, че след време той ще напише едни от най-големите шедьоври в българската фолклорна хорова музика. Той я изпраща при Михаил Букурещлиев в Двореца на пионерите (днес Двореца на децата) и след конкурс Росица е приета в редиците на ансамбъл "Изворче". И до днес тя казва: "Всичко дължа на "татко Мишо". Така наричахме ние Михаил Букурущлиев и на тази първа по рода си детска формация, която включва хор, оркестър и танцов състав. Тогава бяхме над 300 деца."
За работата в "Мистерията на българските гласове", за събирането на един интересен пирински репертоар, за вярата в успеха и за Италия, където днес живее Росица Лазарова ще научите от интервюто с нея.
