Проектобюджетът на френското правителство за 2025 г. беше окончателно приет днес от парламента след последното гласуване в Сената (горната камара), предаде АФП.
Така беше сложен край на "бурното пътуване" на този текст, спряно през декември, когато правителството на Мишел Барние подаде оставка, отбелязва агенцията.
Поет от новото правителство на Франсоа Байру, което вчера преодоля двa вота на недоверие, финансовият законопроект беше окончателно утвърден днес от горната камара с 219 гласа "за" срещу 107 гласа "против".
Снощи Националното събрание разгледа и отхвърли първия вот на недоверие, предложен от радикалната левица срещу решението на Байру да прокара проектобюджета за 2025 г. без гласуване. Само 128 депутати подкрепиха вота на недоверие, а за да падне правителството, бяха нужни 289 гласа.
По-късно през вечерта Националното събрание отхвърли и втори вот на недоверие, този път свързан с част от бюджета за социалното осигуряване за 2025 г. Той събра само 122 гласа.
Споровете около бюджета разтърсиха пазарите и свалиха правителството на предшественика на Байру - Мишел Барние, след само три месеца на власт. Правителството на Байру на свой ред оцеля благодарение на големите отстъпки пред левицата и крайната десница, за да постигне напредък в законодателната си програма, посочва Ройтерс.
"Този бюджет не е съвършен. Той е спешна стъпка, тъй като страната ни не може да живее без бюджет", заяви Байру пред депутатите.
Френският бюджет вече беше одобрен от финансовите министри на ЕС от 21 януари, като правителство трябваше да преразгледа първоначалния си план, за да изпълни изискванията за намаляване на дефицита, наложени от Брюксел.
Целта е публичният дефицит да се намали до 5,4 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2025 г. и да достигне 3 на сто до 2029 г., в съответствие с правилата на Пакта за стабилност и растеж.
Въпреки зелената светлина от Брюксел, Франция остава под наблюдение поради високия си дълг. С държавен дефицит, равняващ се на 6,1 на сто от БВП през 2024 г., Париж има второто най-лошото съотношение сред страните членки след Румъния (8 на сто за 2024 г.).
Освен това Париж има третото най-високо ниво на дълг в блока след Гърция и Италия. През третото тримесечие на 2024 г. френският държавен дълг достигна 113,7 на сто от БВП. От лятото на 2024 г. страната е поставена под процедура за прекомерен дефицит, заедно със седем други страни членки: Белгия, Унгария, Италия, Малта, Полша, Румъния и Словакия.
От тези държави се изисква да приложат коригиращи мерки, за да се съобразят с бюджетните правила на ЕС, под заплахата от финансови санкции.
