Какво е "соросоид" и наистина ли е застрашена демокрацията у нас и в Европа, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов, преподавател във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски".
"Соросоид"
"Стигмата "соросоид" се появи доста след създаването на "Отворено общество", когато позицията на гражданското общество и либералната демокрация започнаха с критически публикации, изказвания и позиции спрямо недемократични практики, които започнаха да се развиват през прехода. Фактически битката е между либералната демокрация, на която в известна степен са представители и НПО, и другите организации, които сега ги свързват със Сорос, и различните местни опити за феодализъм на тукашна основа. Така че, всичко, което е срещу тях, се нарича чужд интерес и се води битка срещу него. Като Сорос се оказа много удобен етикет да се пакетира всичко това, като в него се привижда някаква зловеща фигура, която иска да извърши някакво зло върху България и човечеството.
Това се превърна в конспиративна теория, която отново и отново се възпроизвежда с конкретна цел и адрес. За да можеш да атакуваш онези организации, в които по един или друг начин се вижда критичен глас към управляващите. Закони като този за "чуждестранните агенти" са механизмите, с които авторитарни режими се справят с гражданското общество.
Когато са превзети първите два сектора – държавата и бизнесът – и често олигархически са в корпоративна свързаност, тогава единственият шанс да бъдат защитени човешките права е гражданското общество – третият сектор, т.е. организациите, които имат друга легитимност. Не тази на държавните институции и не тази на парите, а тази на определени ценности и средства, с които те ги защитават. Това са средствата на критичната публичност. Битката е срещу това да няма такива гласове и за съжаление тази битка дава все по-добри резултати на тези, които искат да превърнат обществата в авторитарни структури, на върха на които стоят няколко местни автократа и дори само един."
Кога се "вдига" темата за "соросоидите"
"За да можеш да свалиш от себе си критическия контрол и обвинения, трябва да измислиш враг и да насъскаш срещу него, на базата на колективна емоция като омразата, да я насочиш срещу този враг. Това е начин за спасяване, самозащитна реакция на тези, които говорят за "соросоидите", и Сорос се оказа някакъв злодей от приказките, срещу когото всички се борят."
Какво грози демократичното ни общество
"Грози го една цялостна тенденция демокрацията да отстъпва пред авторитарни типове поведения и това е големият проблем – накъде ще се развива светът от тук нататък. Дали ще дойде тъй нареченият "нов световен ред", което е мечтата на Путин и значи отново политиката да се прави със сила, а не с договори.
Интересно е, че Костадин Костадинов и ДПС-Ново начало с Пеевски начело са абсолютно единогласни по отношение на "соросоидите", на Сорос и в крайна сметка на либералната демокрация. То е, защото практически имаше хипотеза, че Тръмп и Путин ще сближат позициите си. Като гледам, не вървят много натам нещата, така че може би ще има и други развития и в световен, и в национален план. Но колкото повече се сближават Тръмп и Путин, толкова повече ще се сближават и всички автократични типове поведения. Сега доскоро Пеевски, с евроатлантически възгледи, изведнъж "евро" отпадна и остана само атлантически, така той влиза в нишата, заета от "Възраждане"."
Борисов и грантовете
"Нека кажем, че по-важно от това, което той казва, е, че ГЕРБ не подкрепиха нито Закона за чуждестранните агенти, нито предложението на ДПС-Ново начало. Засега. Все пак делата са по-важни от изказванията. Изказванията му са димка за наивници. Те много добре знаят, че цялото финансиране е публично, сайтовете са публични и може да видиш на кой за какво са му дадени средства. Това да наричаме финансирането от нашите евроатлантически партньори "чужд интерес, на който служат" е фактически отказ от това ние да принадлежим към тази евроатлантическа общност.
Всъщност всичко това е опит отново и отново България да се върне в сферата на постсъветското и сега съветско влияние. Както това започна от Унгария и Орбан, изведнъж се обърна срещу Сорос. Първите граждански организации, които Путин изпъди от Русия, бяха на Сорос. Сега ето, както се вижда, наши политици се заканват, че ще свършат тая Путинова работа веднага щом дойдат на власт в България."
"Соросоидът е наивник, останал да живее в България, защото още се надява, че българското общество може да стане отворено и да не се управлява на принципа "мой човек"."
"Защото гражданското общество се бореше именно срещу това – корупционна, корпоративна и мафиотизирана форма на упражняване на властта. Страх ме е, че от тук нататък още по-мрачни години може да дойдат. Зависи от това дали поданиците на демокрацията в Европа и в САЩ ще се усетят накъде се развиват процесите и ще започнат да оказват съпротива. Т.е. в някаква степен какво ще се случи, зависи от нас. Виждаме, че студентите, които протестират в Сърбия срещу корупцията, са номинирани за Нобелова награда за мир. Това е пътят. Не виждам друг начин.
Имайте предвид, че Сорос и неговите НПО-та отдавна не са това, което бяха, за съжаление. Само ги тракат в момента. За съжаление сега няма такова желание за съдействие за развитие на демокрацията в България, каквото имаше в началото на прехода, когато благодарение на тези граждански организации започнаха да се формират демократични отношения в едно общество току-що напуснало тоталитаризма. Това беше голяма и трудна работа, гражданска по същността си.
Когато овладееш държавата и бизнеса, изведнъж най-големият ти враг става гражданското общество, защото това е една паралелна легитимация. Да, ти може да си на власт, обаче винаги може да има едни граждани, които да кажат, че упражняваш недемократично властта и да застанат срещу теб. Това е големият страх, заради който Сорос се превръща в такава мишена. Никой от нападащите Сорос не може да каже какъв е интересът на Сорос, какво е това злодеяние, което иска да направи Сорос срещу нас. Прокарвал чужди интереси, но в какво се изразяват тези чужди интереси, в какво се състоят – тук да има демократи или тук да дойде авторитаризъм, и кой ще бъде изразител на този авторитаризъм? Обикновено се споменава само името на Иво Прокопиев, само че той не е властова фигура в България, около която въобще да върви дебат за неговото място в йерархическата система на българското общество.
Очевидно, че това е битка срещу празна рамка, като целта е да се създаде негативна солидарност в полза на един или друг тип авторитарни фигури. Да не забравяме, че в крайна сметка гражданското общество именно с граждански средства може винаги да защити демокрацията, ако разбира кой казва истината."
Снимка – Георги Нейков, БНР
