Кредитните рейтинги на европейските членки на НАТО вероятно ще пострадат, ако те увеличат разходите за отбрана в съответствие с изискванията на президента на САЩ Доналд Тръмп, въпреки че те могат да накарат съюза да емитира съвместен дълг, посочи рейтинговата агенция "Стандарт енд Пуърс" (S&P Global), предаде Ройтерс.
Въпреки че почти удвоиха разходите си за отбрана, откакто Русия анексира украинския Кримски полуостров през 2014 г., европейските държави все още харчат средно под указаните от НАТО 2% от БВП, докато САЩ финансират почти две трети от военния бюджет на НАТО.
Като процент от БВП, разходите на Европа също така възлизат на по-малко от 60% от тези на САЩ - 1,9% от БВП тази година срещу 3,3% - нещо, което вицепрезидентът на Тръмп Джей Ди Ванс отново подчерта, когато пристигна на конференция по сигурността в Мюнхен, където се срещна с украинския президент Володимир Зеленски.
Кредитната агенция разглежда три сценария: първият, при който европейските държави увеличават разходите за отбрана до текущите среднопретеглени 2,67% от БВП в НАТО; вторият, при който разходите съответстват на текущото ниво в САЩ от 3,3% от БВП; и третият, когато разходите за отбрана в Европа скочат до 5% от БВП, както призовава Тръмп.
Първият сценарий би означавал, че ЕС като цяло трябва да увеличи разходите за отбрана с 242 млрд. долара годишно, докато при третия сценарий - с цели 875 млрд. долара.
S&P предупреди, че по-специално последният сценарий вероятно ще повлияе на кредитните рейтинги, тъй като е "далеч отвъд това, което отделните държави могат да финансират, без да компенсират подобни разходи с други намаления на разходите или вероятно тези огромни разходи за отбрана да окажат натиск върху кредитоспособността им“.
За Германия и Франция искането на Тръмп за 5% от БВП би довело до увеличаване на съответните им бюджетни дефицити до 4,6% и 8,9% тази година, спрямо 1,7% и 6%, които кредитната агенция прогнозира в момента.
За Румъния, чийто кредитен рейтинг вече е застрашен да бъде понижен до т.нар. статут на "боклук" (неинвестиционен рейтинг), дефицитът ще скочи до 9,5% от БВП при сценария за повишаване на разходите за отбрана до 5% от БВП, докато във Великобритания, която не е членка на ЕС, бюджетният дефицит ще се влоши до 7% от БВП от прогнозираните в момента 4,3%.
Това би означавало, че почти всички европейски страни трябва да променят приоритетите на разходите в момент, когато повечето вече се борят със забавящия се икономически растеж и нарастващите разходи за социални грижи поради застаряването на населението, отбеляза анализаторът на S&P Рикардо Белесия, цитиран от Ройтерс.
"Правителствата са наясно, че това може да изложи на риск техния фискален профил", каза Белесия, добавяйки, че "политическите последици от намаляването на социалните разходи за компенсиране на по-високите разходи за отбрана вероятно ще бъдат значителни".
Отговор може да бъде т.нар. колективно действие. Въпреки че ключови държави, включително Германия, отдавна се противопоставят на съвместното емитиране на европейски дълг, това може да се промени, "предвид различните послания, идващи от Вашингтон", отбелязва кредитната агенция.
Създаването на Европейския механизъм за стабилност с топ рейтинг "ААА" по време на кризата в еврозоната, за да се заемат пари, е една от възможностите, въпреки че може да има нова алтернатива, която да Великобритания, напуснала официално ЕС през 2020 г., както и Норвегия, която също е извън блока.
"Детайлите на всяко споразумение за колективно финансиране ще определят неговата кредитоспособност (кредитен рейтинг)", посочи "Стандарт енд Пуърс".
