Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до всякакви по-странни и по-нетрадиционни идеи, творчески концепции, клипове, картини. На комуникацията това ѝ е хубавото, че умее да обединява от алгоритмичния стратегически подход до изумително богати творчески инструменти, с които да се твори наистина изкуство. Да "изтриеш" Мария Бакалова или фиаското на една рекламна кампания. Коментар на Любомир Аламанов, водещ експерт в сферата на Community Relations в "Мрежата".
"Тази кампания има основна цел да привлече вниманието на българите към това да се научат да подават документи, нещо, което очевидно образователната система пропуска да направи. Но тъй като не могат да попълват правилно документите си, когато кандидатстват за американски визи, България е на първо място по брой откази спрямо подадените заявления. Поради тази причина сме, мисля, единствената държава от ЕС, която е все още с визи за Америка. И много правилно се е сетило Външното ни министерство, че с подобен тип кампания за повишаване на информираността може да помогне на хората как да попълват тези документи, така щото отказите поне да спаднат малко с този процент научили се хора, така че след време отново да кандидатстваме пред американските власти и да паднат визите и за нас."
Човешкото лице в рекламата
"Целият инфлуенсър маркетинг беше построен точно върху това, че хора, които споделят своя практически опит и казват това е хубаво или това не е хубаво, тук ми харесва, там ми харесва, опитайте това, а в конкретния случай се използва и фактът, че самата Мария Бакалова беше номинирана за "Оскар" и в момента е може би най-популярната българска актриса на Запад, така че като образ, според мен, доста удачно бе избрана, а и самият клип, като клип, беше доста добре направен чисто визуално и концептуално."
Или да накажем зрителите
"Само няколко отделни индивида тръгнаха да атакуват Външното министерство и външния министър за тези снимки и по-специално защо продължава кампанията точно с Мария Бакалова. Като изтъкват нейното участие, и тук е тъжният факт, че тези хора смесват образа, който Мария Бакалова играе, със самата актриса, и казват, че образите, които тя играе, не са се харесали на американския президент, то следователно актрисата няма право да играе повече нищо.
Това е много тъжно, защото, например, ако някой актьор изиграе много добре образа на Хитлер, то след това той трябва да бъде осъден на смърт ли? Или някой изиграе много добре образа на Сталин, той трябва да отиде в концлагер ли? Например Леонардо ди Каприо играе ролята на робовладелец във филм на Куентин Тарантино. Това какво означава? Че той трябва да бъде незабавно изхвърлен от Щатите ли? Смесването на тези две паралелни линии – образът, който играе някой, и самата актриса, която го играе, е изумително неправилно.
Ако трябва да се търси някой виновен, то може би това е концептуалистът – режисьорът или продуцентът, който иска да направи такъв филм по някакви негови причини, защото иначе, ако се гонят всички други по веригата, това означава да се накажат филмовите салони, които са излъчили този филм, или да се накажат хората, които са гледали този филм, или да се накаже операторът, който е заснел този филм. Това е абсурдно като концепция.
И за съжаление тук стигаме до малко по-широката тема, а именно, новата световна психоза, която идва с избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Всички си спомняме как години наред неговите привърженици, които се наричат консерватори, тръбяха как има диктат на либералните култури, как им трябва пълна свобода, как не трябва да има никакви правила, и изведнъж, както се установи, само десет дни след неговото стъпване във властта, липсата на правила доведе до това да има само едно правило – правилото на най-силния, правилото на най-бруталния, правилото на най-големият психопат. Това е проблемът, когато няма правила.
Това е все едно да се махне червеният знак на светофара, защото ограничавал, но тогава най-големият бабаит ще има винаги предимство, защото няма как в едно общество да се живее без правила. И в случая, ако си спомним, че бяха нападани либералните общности, защото те бранеха концепции – концепции за права на хората. Там се бранеха концепции. В случая се брани човек и те не могат да проумеят, че ние летим със страшна сила към култ на личността. (...)"
История с хепиенд
"Очевидно никой никъде другаде не приема концепцията, че актрисата Бакалова има проблем, всички видяхме, че два дни по-късно Силвестър Сталоун, който е сочен лично от Доналд Тръмп за негов представител в Холивуд, много добре знае, че има огромна разлика между роля и актьор. Самият Силвестър Сталоун не е войникът, който е избивал виетнамци, той не е войник, който е избивал хора... Така че той самият много добре знае, че актьорите са нещо различно от ролите, които играят и това е добре да се разбере от всички, че правилата, може би, ако искаме да сме нормална държава и нормално общество, и да живеем сред нормални държави, не е добре да приемаме култ към личността на някой бащица, независимо къде се намира, а е добре да знаем, че правилата важат за всички."
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – Ани Петрова, Николета Атанасова, БНР
