Във втория ден на събитието "Бойкот на магазините" се вглеждаме във формирането на цените на храните от фермата до трапезата, защото се оказва, че именно по пътя на хранителната верига се получават най-големите изкривявания в цените на хранителните продукти. Затова, една от мерките, които трябва да предприемат държавата и контролните институции, е проследяването на ценообразуването по цялата хранителна верига.
В това е категоричен Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна организация (НОКА) и съпредседател на Българската аграрна камара (БАК), която организира кръгла маса по темата дни преди "Бойкота на магазините".
"Необходимо е изработването на комплекс от механизми, за да има дълготраен и дългосрочен ефект. Всяка друга законодателна инициатива би имала краткосрочен ефект за нас. В момента, колегите обобщават всички нелоялни търговски практики. Това е много важно, защото трябва да се чуе гласът на производителите. Това трябва да намери място в законодателните инициативи и регулаторните механизми", коментира за Радио Благоевград Симеон Караколев.
Според него, няколко са регулаторните институции, които трябва да следят за нелоялните търговски практики по цялата хранителна верига – това са Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите, НАП, Агенция "Митници", БАБХ и други.
"Очакваният резултат от предприетите мерки е по-лесен достъп на българските производители до българския пазар, по-лесно пазаруване от потребителите и по-устойчиво производство. Много важно е създаването и на земеделски кооперативи, каквито в момента няма в България. Няма и Закон за кооперативите, късите вериги на доставките също трябва да бъдат проверявани, защото и там има нелоялни търговски практики", допълни съпредседателят на НОКА и БАК.
Много важна е темата за предизвикателствата, пред които са изправени земеделските производители. Почти никой не говори за това, как се произвежда и колко струва килограм сирене например, от фермата до търговската верига.
"Мога да ви дам пример с овчето мляко, защото там не мога да допусна грешка или мога да допусна статистическа грешка. Един литър овче мляко, по данни от миналата година, се изкупува по 2 лева за литър, това е масовата цена в България. Един килограм сирене се произвежда от максимум 4 литра овче мляко, за разходите за производство и транспорт слагаме още 2 лева, това прави общо около 10 лева. Преработвателят слага една печалба от 10-15% и така се формира една цена от 14 лева, с ДДС.
14 лева излиза килограм сирене масово от мандрите. А в магазина се продава повече от двойно. Ето затова, говорим за асиметрията, която се получава в ценообразуването, колко порочно е разпределена печалбата в цялата верига на доставки. Най-трудоемката част е самото производство на мляко. А там остава 0% печалба. Държавата субсидира със стотици милиони тези уязвими производства и реално, веригите продават субсидиран продукт, от който печелят само те", обясни още Симеон Караколев.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева със Симеон Караколев:
