Кога политиците се вглеждат в критичните към тях медии и започват да ги посочват, гонят от пресконференции, хулят и пишат закони срещу тях, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Дарина Сарелска, проф. по "Медии и комуникации" от Университета в Тенеси и преподавателка в Американския университет в Благоевград.
"Това, че медиите пречат и са неудобни на всяка власт, даже е необходимо и то е част от работата на медиите, така, както тя се разбира, като коректив, като четвърта власт, като част от инструмента за удържане на властта от естествения ѝ уклон да се ояде и да злоупотреби. Това, че политиците са враждебни към медиите, това не е лошо. По-големият проблем е, когато тази враждебност стане изключително голяма от едната страна, от политиците към медиите, процес, какъвто наблюдаваме от години в България.
Политиците в Америка станаха повече като българските, проблемът е, че в България медиите не реагират като американските медии. Защото, да, Тръмп не за първи път и не неочаквано за своя натюрел задава този наратив за медиите – като врагове на хората и като фалшиви новини. Той съсипа този термин "фалшиви новини", защото от една реалност го превърна в политическо плашило. Всичко, което не ми харесва и с което не съм съгласен, вместо да го опровергавам с факти, му казвам "фалшиви новини."
Разликата е, че ние в България сме свикнали на такъв говор отдавна, и с епитети, и с посочване, и с шамарите с комисиите за соросоидите, а от друга страна, на "добрите" медии се дават пак поредни хранилки, които им обещава Пеевски под формата на разяснителна кампания за бъдещето в еврозоната.
Но аз не виждам къде е българската "Асошиейтед прес", която да каже, не, няма да казваме на "Мексиканския залив" "Американски залив" само защото президентът е решил така. Ние ще наричаме нещата, както международното право ги нарича и признава. Това са нашите стандарти и няма да се съобразим с този новоговор само защото един много властен политик така ни е казал. Ето такава реакция на българските медии не си спомням да съм видяла – да показват такава съпротива."
Как българските медии бяха научени да са услужливи към властта
"С изпразване на столчета стана. В последните години се случи едно голямо показно, в което и аз, и мои колеги лично участвахме. Не оправдавам колегите, които се умълчаха след това, просто казвам, че има причини. От една страна, това е една много малтретирана професия – натиск, недобро заплащане, отказ от информация, SLAPP дела, вътрешен тормоз, автоцензура в редакциите. В българските медии вълкът е отдавна вкаран в кошарата. Често журналистите трябва да се преборят със собствените си редактори, когато трябва да зададат въпрос и когато си сам в редакцията и си сам и на терен, и Борисов им казва, че взимат по-големи заплати от депутатите, те седят и себе си не смеят да защитят и своя собствен интерес. Какво остава да защитят обществения.
Когато трябва да положиш усилия със собствения си екип, със собствения си главен редактор, със собствената си собственост, която ти е дала много знаци, че тия неща не се толерират, че журналисти, които задават въпроси, биват изгонвани и на тяхно място идват журналисти, които не задават въпроси, и са склонни да приемат политически назначения в резултата на своите журналистически кариери, това няма как да не се отрази на гилдията.
Хубавото е, че вече има начин да се нарушава това статукво. Има и You Tube канали, и независими начини, включително и за много трудна издръжка на независими проекти като този на Миролюба Бенатова и Генка Шикерова "Дневен ред". Когато видиш, че в една система няма място за най-добрите ѝ представители, какъв извод да си направиш? Разбираш, че не професионализмът, не задаването на въпроси, а снишаването и лоялността е начин на оцеляване в тази система. Този знак е даден отдавна."
Коя е властта, която търси услужливите журналисти
"Всяка. С времето, медиите им показват, че това е възможно. Аз не познавам този политик, поне в български условия, който сам ще се откаже и доброволно ще каже – не, аз знам, че медиите могат да бъдат слугински, сервилни към мен, ама аз ще се откажа и ще искам да ме критикуват, защото много вярвам в демокрацията. Мисля, че тази илюзия дори и някога да съм я имала, че има такива политици, с такива ценности, в момента няма как да го очакваме. Защото виждате какви политически ценности доминират на световната сцена. Няма как да очакваме да се появи такъв политически еднорог."
Как да отразяваме арогантната власт
"Въпросът е в доверието. Би трябвало да се отразява според професионалните принципи. Много е трудно журналистът в момент, в който бива посочван за враг, той да не сбъдне това пророчество и да не се държи като враг и да започне окопна война между политиците и определени журналисти, защото това е контрапродуктивно за журналистиката. Политикът от това се храни, когато журналистите влязат в този капан. Но е трудно да не влезеш, когато непрекъснато ти слагат мишената на челото и то става лично.
Но журналистиката е на този терен не да защитава своя интерес, а обществения. И тук идва проблемът – от една страна, са политиците, а от друга, е публиката, която има рекордно ниско доверие във всякакви авторитети и медиите включително. А медиите, от една страна, достатъчно са си постлали за това отношения, в допълнение политиците достатъчно са ги "нахранили" и са им създали образ на "грантаджии", "платени", "врагове на народа" и в едно поляризирано общество, в което полюсите са много наострени и всичко е като на футболен мач – или сме за едните, или за другите, и по средата няма нищо – е много трудно. Защото постоянно получаваш удари и от едната и от другата агитка. Защото всеки иска журналистиката на своя страна в слугинска роля, никой не я иска в нейната независима роля. Изненадвам се, че дори понякога и публиката не иска журналистиката в нейната равноотдалечена роля, а иска – елате тука и подкрепете нашите. Всички политици се борят за свободата на своето слово, но не и на критичните слова."
Разликата между САЩ и България
"Все още в Щатите се води разговорът либерална ли е пресата. Т.е. тя има ли уклон към едната партия в политическия спектър, или към другата. Т.е. има разговор за идеологията на пресата. Дали социалните мрежи или You Tube изглеждат по-консервативно ориентирани, или консервативните гласове там са по-силни, докато мейнстрийм медиите си остават по-либерални. Докато в България нямаме този разговор за идеология. В България темата вече е не за идеологически уклон, а за прислужнически някакъв уклон. Не дали си в едната или другата страна, а дали си с този, който дойде на власт. Така медиите в България вече функционират, като част от властта, като Пиари на властта, а не като независима регулаторна рамка на властта."
Реакциите на част от гражданите на САЩ за поведението на Доналд Тръмп
"Тези, с които аз общувам, са все още в стресов момент. Защото победата на Тръмп не беше безапелационна, на кантар. Има много хора, които са шокирани, разочаровани и уплашени от това, което се случва, особено от активността на новия американски президент. Имам приятели, които вече търсят колежи за децата си в Европа, нещо, което никога не са допускали. Къде на шега, къде не съвсем, си говорим, че Тръмп се е преборил с миграционния проблем, защото започва някаква вълна, не само Опра Уинфри, която говори, че ще се махне за четири години от Щатите. Четох за круизни компании, които продават добри оферти за 4 години да си прекараш някъде, докато мине това нещо. Говорим за група от хора, които не виждаме отпор.
Да, има някакви протести, но те са пренебрежимо малки, т.е., това е едни комфортни хора, които вероятно ще отидат на екскурзия следващите четири години, вместо да излязат по улиците и да се борят срещу това, което не харесват.
Истината, че дори и хора, които са гласували за Тръмп, дори и те са изненадани от размаха на неговите действия и как те достигат и до тях. В подкаста на "Ню Йорк таймс" правят интервюта с уволнени служители и един разказваше как три пъти е гласувал за Тръмп и накрая е уволнен, но казва, че знаел, че Тръмп не е виновен. Мъск го бил карал да правят такива неща и Тръмп щял да се усети, но след малко време.
Но подходът на Тръмп е такъв, че дори и да има някаква опозиция, ти не знаеш накъде да се насочи тази опозиция, защото той прави толкова много неща наведнъж. Трудно може да се канализира гражданска енергия за съпротива, защото активността на Тръмп е много голяма и трудно може да се проследят всички действия към демократичните инструменти за контрол, които също така изглеждат блокирани. Конгресът изглежда да не може да извърши опозиционната си роля за момента. Съдът – ще видим. Обществото е в ступор. Може един човек за три седмици да направи неща, които никога не сме си представяли за възможни, и от това нищо не следва. Тепърва чакаме да видим."
Снимка – БНР
