Неолитното селище Чаталхьоюк се намира в Централна Анадола, в Република Турция, и е разположено сред безкрайни полета. Отдалеч не личи каква история крие този не много висок каменист хълм, въпреки че археологическият обект е вписан още през 2012 г. в списъка на ЮНЕСКО на световното и културно наследство.
Днес праисторическото селище все още не е толкова известно и не е достигнало до популярността, която придоби през последните години археологическият комплекс Гьобекли тепе, например. А има защо да ги сравняваме – според археолозите, Чаталхойюк е едно от най-ранните селища от епохата на неолита, което хвърля светлина върху зората на човешкото заселване. Тук има много добре запазени примери за най-ранната домашна архитектура, но има примери за пейзажна живопис и дори свещени предмети на култа към богинята майка. Освен това Чаталхьоюк е място, от което тепърва има какво ново да се научава.
Археологическият обект е открит още през 1958 г., но постепенно става ясно какво е значението му. Днес археолозите твърдят, че са открити 18 културни пласта и най-ранната датировка на селището е от 7500 г. пр. н. е.
Археолозите предполагат, че в най-добрите години на Чаталхьоюк, населението на селището е достигало до 10 хиляди души. Жилищата са били пищно декорирани, а тук са открити и сложни артефакти като печати, украшения, стотици керамични фигурки, които променят представата ни за общество от времето на новокаменната и каменно-медната епоха. При всички случаи става въпрос не просто за село, а за голямо селище, дори град, който дълго време е бил обитаван.
Днес в неолитното селище могат да се видят жилища, изградени на няколко етажа, погребения, които са се извършвали в рамките на дома, съхранена е много информация за живота на неговите обитатели – от уменията ми за строеж на къщи, през информация за вярванията им и дори данни за това как е бил уреден животът им – за ловните им обичаи и дори как са приготвяли хляба си от няколко вида зърно. По стените на жилищата могат да се видят и богати декорации – силуети на птици и диви животни, бойни сцени, а също и отпечатъци на човешки длани, боядисани с растителни багрила, които са използвани за украса. Неолитното селище е пример за едно от най-ранните човешки усядания, както и за първото опитомяване на животни в света. При археологическите разкопки са открити богати находки, датирани от 7400 г. пр.н.е., и това е основен ключ към отключването на мистерията кога е започнало усядането на хората и поставянето на началото на земеделските общества. Смята се, че социалната организация на този неолитен обект и градоустройственият му план пресъздават идеала за равенство в едно общество – хората тук са живели съвместно, като общност, къщите са били долепени една до други, жените и мъжете са имали еднакъв статут. Това има и своето обяснение – хората са живели заедно и са разчитали едни на други във всичко, от помощ при строежа на жилища до това да се отбраняват заедно от дивите животни.
Има две големи опасности, които за застрашавали живота на жителите на Чаталхьоюк – първо, това са ягуарите, чийто цветни стилизирани изображения откриваме по стените на жилищата – едновременно пример за красотата на древното изкуство, но и вероятно и опит образите на хищниците да бъдат използвани и като закрилници. Втората голяма опасност за хората е представлявал близкият вулкан Хасан. Той също може да се открие сред рисунките на хората, още повече, че по време на разцвета на селището, той е бил активен и многократно е изригвал. Което обяснява защо толкова много от сечивата на хората, пък и женските украшения, са изработени от вулканично стъкло – обсидиан.
Открити са и многобройни статуи на Богинята-майка, които днес могат да се видят в Музея на анадолските цивилизации в Анкара. Но не само – вече има изграден нов и модерен посетителски център с музей, разположен близо до археологическия обект, където древната история е разказана чрез звук, текст и мултимедия.
Освен това човек може да пипне реплики на древните сечива или да направи отпечатък от ръцете си – така както древните хора са рисували с боя ръцете си и после да декорирали стените на жилищата си. Но това, което е най-интересно е, че разкопките на археологическия обект продължават и днес посетителите могат да видят как учените търпеливо разкриват нови пластове от историята.
Снимки - Оля Стоянова
