Любопитна изложба в Народното събрание в София проследява живота и делото на Екзарх Стефан I Български – космополитна личност, останала в историята като радетел на отдалечеността насвещениците от политическия живот, както и с ролята си в спасяването на българските евреи по време на Втората световна война, за което е удостоен със званието "Праведник на света". Това е последният предстоятел на българската Екзархия – формата, под която съществува Българската православна църква след постигане на църковна независимост в рамките на Османската империя през 1870 година, до 1953 г. Екзарх Стефан ръководи духовенството четири години – от 1945 до 1948 г., след което е свален от комунистическата власт и интерниран в карловското село Баня, където живее до смъртта си през 1957 година.
Светското име на екзарх Стефан I Български (1878–1957 г.) е Стоян Попгеоргиев Шоков. Той е роден родопското село Широка лъка, следва в Киевската духовна академия, преподава в Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски". В България архимандрит Стефан развива активна обществено-църковна дейност и израства в църковната йерархия. През 1921 г. е хиротонисан за Маркианополски епископ, а година по-късно е избран и за Софийски митрополит.
По време на Втората световна война, въпреки че е близък до Двореца и правителството, екзарх Стефан I не споделя про-германската ориентация на властта и е убеден миротворец. Пише и изнася стотици проповеди, беседи и статии, публикувани в различни български и чуждестранни издания. Той е един от изявените защитници на българските евреи, като отказва да приеме опитите за техните гонения и лишаване от права.
В своя проповед в храма "Света Неделя" от 24 май 1943 г., екзарх Стефан обявява: "Всеки, който посегне на български евреин, анатема ще провъзглася от този амвон". Още същия ден пише писмо и до Цар Борис Трети, в което напомня – "Не преследвай, ако не искаш да бъдеш преследван. С каквато мярка въздаваш, с такава ще ти се въздаде. Помни, Борисе, Бог следи делата ти от небето". И допълва, че решението на правителството за Закона за защита на нацията, противоречи на законите и принципите на Светата православна църква.
За всички тези важни моменти от личната историята на екзарх Стефан I Български напомня изложбата "Екзархът – Спасител и спасените деца". За първи път тя беше представена в родното място на духовника – родопското село Широка лъка, а сега, до 11 март, може да бъде видяна в сградата на българския парламент със съдействието на народния представител от област Смолян, д-р Красимир Събев.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Има какво да се види, какво да научим за неща, които са се случили в България. И трябва да се гордеем наистина, че българите следваме една история, която ще продължи и занапред. Така че това е началото на една такава инициатива, съвместно с читалище "Широка лъка", което носи името на екзарх Стефан, и Министерство на културата" – посочи Красимир Събев пред Радио България и допълни, че множество сведения за живота и делото на екзарх Стефан I могат да бъдат намерени в читалището на Широка лъка, където се съхраняват запазени близо 600 страници, посветени на него.
"Много епизоди могат да бъдат цитирани, за да бъдат илюстрирани неговите наистина хуманистични възгледи и по-специално чувствата му към евреите" – посочи писателят Леа Коен, която бе сред поканените на откриването на изложбата.
Леа Коен при откриването на изложбата в Народното събрание
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Тази изложба е много малка за огромната личност на екзарх Стефан I –един голям български интелектуалец, който не се побира само в църковността – припомни Леа Коен и акцентира на един аспект: – Още през 1940 година, през септември, когато е внесен Законопроектът за защита на нацията, той мобилизира Синода и изпращат първото протестно писмо в Народното събрание срещу този закон. Неговите възгледи и политика са били изключително последователни."
Освен пана с информация за делото на духовника, изложбата включва и картини, рисувани от българската еврейка Ривка Узиел:
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Аз съм родена 1938 година, по време на войната бях дете. И тогава, когато беше най-тежко, този екзарх каза: "Аз евреите не ги давам!". България беше единствената страна, чиито евреи не отидоха в лагери – това ние не може да забравим никога! Ние много благодарим на българския народ. Като казваме в Израел, че сме от България, чуваме – "тези са специални хора, те обичат и знаят как да бъдат приятели" – не скрива емоцията си родената в Ямбол художничка Ривка Узиел. Днес тя живее в израелския град Реховот, където създава картини, пъстри като живота, в които вгражда черен пясък от Българското Черноморие:
"Ние бяхме в Поморие през войната, спомних си, че има черен пясък. Отидох, търсих, намерих го и на всяка моя работа има от този пясък, който напомня, че аз съм в България. Това е моето място в сърцето."
5
