"Има консенсус, че ако Украйна бъде победена и не увеличим и подобрим собствената ни отбрана, последствията могат да бъдат абсолютно разрушителни", казва евродепутатът социалист Свен Миксер
Ще раздели ли планът "Превъоръжи Европа" ЕС?
"Не слушайте само руска пропаганда, гледайте какво казват повечето страни", съветва литовската журналистка от български произход Йоана Колева
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Европейската комисия трябва да оповести тази седмица Бяла книга за отбраната. Тя съдържа конкретни действия, които да позволят на ЕС да подсили отбраната си поради опасения от руска атака в близко бъдеще и заявките за оттегляне на част от контингента на Съединените щати от Стария континент. Кореспондентът ни в Брюксел Ангелина Пискова проследи дебатите по темата в Европейския парламент миналата седмица:
Дебатите в Страсбург бяха предшествани от оповестяването на плана "Превъоръжи Европа" от председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен. Пред евродепутатите тя повтори основните му точки, сред които начините, по които ще бъдат набирани средствата за плана. Основният от тях е използването на клаузата за дерогация:
Затова активираме националната клауза за дерогация, предвидена в данъчните ни правила. Това е нов инструмент, който създадохме само преди година. Ние предлагаме той да бъде задействан контролирано, ограничено във времето и координирано за всички страни-членки. Това може да трансформира бюджетите ни за отбрана бързо и ефективно. Държавите от Общността могат да мобилизират до 650 млрд. евро през следващите 4 години, като така добавят 1.5 на сто от БВП към техните бюджети за отбрана за този период.
Кои са приоритетните области, в които ЕС трябва да инвестира, откъде да се купуват оръжията и върху какви поръчки да бъде фокусът, според фон дер Лайен:
Те биха могли да бъдат фокусирани върху няколко подбрани стратегически логистични области - от противовъздушна отбрана до дронове, от стратегически до кибер стимулатори, така че да се максимализира ефектът от нашите инвестиции. С тези заеми ще се финансират покупки от европейски производители, така че да са в помощ на нашата отбранителна индустрия. Договорите трябва да са многогодишни, да дават на индустрията необходимата за нея предвидимост. И накрая, фокусът трябва да бъде върху съвместните поръчки. Видяхме колко силно въздействие могат да имат те.
"ЕС и страните-членки не трябва да избират между това дали да инвестират в мира или здравеопазването, образованието или подслона", каза председателят на Европейския съвет Антонио Коща и подчерта, че клаузата за дерогация осигурява средства за всичко. "Тази война не е само за Украйна", бе категоричен той:
Тази война не е само за Украйна, а за международното право - за международния ред, основан на правила, както и за защита на универсални ценности, заложени в Хартата на ООН - суверенитет, териториална цялост, самоопределение, зачитане на международно признатите граници. Това е от основно значение за Украйна, но и за Демократична република Конго, кралство Дания или Кипър.
Саймън Тромел е журналист от Нидерландия и работи за регионални медии. Страната му е една от пестеливите, която не обича особено да активира предложените от фон дер Лайен инструменти. Което е проблем, като се има предвид, че "Превъоръжи Европа" изисква единодушно одобрение от страните-членки.
Мисля, че ще е трудно и ще има доста дискусии. Нашият парламент гласува срещу отпускането на данъчните правила и заемането на пари от капиталовия пазар. Нашият премиер също каза, че не иска това. Позицията ни, каквато е в момента, изглежда че блокира вота по въпроса. От друга страна, при изготвянето на плана за възстановяване и устойчивост по време на пандемията, Нидерландия също се противопостави на заемите и разхлабването на фискалните правила, но по-късно се присъедини към мнозинството и по-големи страни-членки като Франция и Германия. Така че сега нейната позиция е трудна, но може би по-късно няма да е невъзможно да се придобият парите за плана, ако го има.
Два дни по-късно, правителството и парламентът на кралството се договориха, че все пак може да има заеми, но само до 150 млрд. евро, а фискалните правила да не бъдат разхлабвани много. А до гласуването на плана в Съвета може да се промени и това.
До каква степен, според вас, планът "Превъоръжи Европа" може да бъде реализиран при положение, че за неговото приемане в Съвета се изисква единодушие, е първият ми въпрос към евродепутата социалист от Естония Свен Миксер, който е и член на комисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент
Смятам, че има много силен усет за неотложност, която се споделя от широкото мнозинство от страните-членки. По принцип отбраната, според договорите, е предимно от компетентността на страните-членки. Освен това, парите за укрепване на отбраната трябва да дойдат от националните бюджети. Има силна кампания в повечето държави от Общността за значително увеличение на разходите за отбрана. Има и нарастващо разбиране, че е необходима по-голяма синергия, що се отнася до плана "Превъоръжи Европа" и оползотворяването на средствата за отбрана на ниво ЕС - например, за общите поръчки. Така че аз съм оптимист, че отбраната ще нараства като приоритетна област в дискусиите за следващия бюджет на ЕС, но също и за междинния период. Има широко разбиране, че не можем да продължим финансирането с нещо като канибализиране на съществуващите преди това инструменти и да ги прехвърляме към нови. Така че има спешна нужда от свежи пари.
Същевременно има доста резерви към клаузата за дерогация, която да разхлаби фискалните правила. Франция, например, която се очертава като лидер в повишаването на отбраната на ЕС, има доста висок бюджетен дефицит...
Очевидно имаше доста продължителен дебат между по-пестеливите страни и такива, които са по-нетърпеливи да използват механизмите за вземане на заеми като еврооблигации или други дългове, за да финансират спешните приоритети. Смятам, всички ще се съгласят, че вземането на заеми не може да бъде безкрайно решение за всичките ни стратегически проблеми. Но те са били използвани при много остри кризи и преди и несъмнено отново ще бъдат. Има много ясно изключение за отбраната в това отношение. Повечето страни-членки, смятам, ще се съгласят с това.
Има и политически проблем - от една страна са Балтийските страни, които много добре разбират заплахата от режима на Путин, от друга такива като Унгария, Словакия и България, които не мислят по същия начин...
Очевидно, постигането на консенсус е свързано с проблемите, които различните страни-членки имат във връзка с повишаването на разходите за отбрана, като, например, дали да се финансират със заеми, Унгария на Орбан пък има ясно изразени политически мотиви, пестеливите страни имат притеснения от разхлабването на фискалните правила при някои други и т.н. Въпреки това, ние успяхме да хармонизираме усещането за заплаха и необходимостта в тази връзка за използването на руските активи в ЕС. Според мен, се очертава консенсус, че ако Украйна бъде победена и ние не успеем да увеличим и подобрим собствената ни отбрана, последствията могат да бъдат абсолютно разрушителни за бъдещето на европейската сигурност и дори за бъдещето на ЕС. Така че ние трябва да действаме на основата на тази неотложност и да го направим веднага.
Йоана Колева е журналистка от българо-литовски произход. Работи в телевизия ТВ 3 във Вилнюс:
Много е сложно да говорим сега. Факт e, че Европа се е събудила при новия президент на Америка, който говори много шокиращи за нас неща и прави нещо. Надявам се, че това ще сработи и смятам, че това са добри новини. Трябва не да изпадаме в параноя, а да действаме.
Как обаче би обяснила това на българите, които, за разлика от литовците, по-скоро симпатизират на Русия?
Аз бях в България миналата година и моето семейство там не е проруско, моите приятели, които са млади хора, не подкрепят Русия и са много настроени срещу българския президент. Има едно село Рогачево, там направих снимка с руския флаг и разбрах, че там живее човек, който е много, много проруски. Тази снимка показва колко амбивалентна е България. Тя много точно описва ситуацията в България. Аз знам, че има хора, които много поддържат Русия, други пък не. Млади хора във Варна, които познавам, не подкрепят Путин и Русия и никак не ги харесват.
Но точно във Варна има и много хора, които поддържат Русия. Оттам е и лидерът на "Възраждане" Костадинов, оттам тръгна и тази партия. Искате ли да кажете нещо на тези ваши сънародници, които са за Путин?
Първо, трябва да питаш себе си защо подкрепяш тази страна. Защото от Русия идва много силна пропаганда и хора, които я поддържат, просто гледат и четат тази пропаганда. Бих искала те да гледат не нея, а нещо европейско. Трябва да се гледа какво казват повечето страни. Тогава можеш да си създадеш по-глобална картина, защото, когато си я създаваш само от руските медии, тогава резултатът е такъв.
Йоанна Левиева-Сойер е продуцент и водеща в БНТ:
Ако Европа ще се въоръжава, би трябвало да се включи България, защото тя има военни заводи и военно-промишлен комплекс. И това, според мен, ще е прекрасен повод, без да разбирам от производство на военна техника, бих казала, че може тези заводи да се модернизират, да работят по НАТО-вските стандарти, което отдавна трябваше да са направили. Така че в този смисъл, това ще е полезно. Друг е въпросът, че този план за нас, като граждани, е плашещ, защото той означава, че ние открито признаваме опасност от война, от нужда от оръжие и това е много притеснително за мен като гражданин, като майка. Мога само да се надявам да придобием тези оръжия, за да имаме самочувствие, че сме силни и че можем да се справим сами срещу заплахите в съвременния свят и да не се наложи да ги използваме.
