Проф. Минкин: При Паркинсон няма лечение, което да променя прогресията на заболяването

Това е невродегенаративно заболяване, при което има загуба на неврони, произвеждащи допамин в мозъка. 

Несръчност с едната ръка, промени в почерка и загуба на обоняние са издайници на болестта, заболяването засяга главно мъже и жени над 50 години и е познато най-вече с характерното за него "треперене" на ръцете.

Епизодът е продължение на темата за невродегенеративите болести на мозъка:

Алцхаймер

Слушайте епизода тук:

Гост по темата е:

🧠 Проф. Красимир Минкин - неврохирург и основател на Център за функционална неврохирургия в УМБАЛ "Св. Иван Рилски"

От разговора ще научите:

🧠 Какво представлява дълбоката мозъчна стимулация и откога се прилага

🧠 Каква нова апаратура се използва в Центъра за функционална неврохирургия при резекция на тумори в мозъка

🧠 За опитът на проф. Минкин, придобит в чужбина и за младия екип, с който работи в България

🧠 Как се диагностицират и лекуват с медикаменти пациентите с Паркинсон, когато вече има симптоми

🧠 Три степени на Паркинсон и какво се предприема при всяка фаза на Паркинсон

🧠 Защо е важно да се прецени в кой точно момент се пристъпва към дълбока мозъчна стимулация

🧠 Защо е важно да се прилага и мануална и неврорехабилитационна терапия

🧠 Имат ли пациентите лесен достъп до обучени неврорехабилитатори

"За 11 години  имаме над 130 пациенти с Паркинсон и дистония, които са оперирани по НЗОК, като почти всяка седмица извършваме имплантация при епилепсия или за дълбока мозъчна стимулация. При нито един от тези пациенти засега нямаме сериозни усложнения, съобщи за БНР проф. Красимир Минкин - неврохирург и основател на Център за функционална неврохирургия в УМБАЛ "Св. Иван Рилски".

"Още преди 2012 година, започвайки с хирургия на епилепсията, въведохме постепенно хирургия на абнормните движения, към които спада и Паркинсоновата болест. С времето развихме техниката не само хирургично и на световно ниво, но и успяхме да убедим НЗОК, че това е социално-значимо заболяване, така че имплантациите да се поемат от здравния фонд изцяло. Това стана през 2019 г. и така технологията стана достъпна за всички пациенти, припомни проф. Минкин.

По думите му в България се счита, че има около 17 000 пациенти с Паркинсонова болест, което е под 1 на сто. Но при възраст над 75 год. възраст този процент нараства. Тази болест засяга цялото семейство, защото пациентите средно късно или по-късно губят възможността си за самообслужване.

С новия бюджет на НЗОК за 2025 г. отново ще имаме пълна реимбурсация на устройствата за дълбока мозъчна стимулация, защото през 2024 г. се върна доплащането за устройствата от пациентите, поради повишаване на цените им. Те доплащаха 10%, но това се равняваше на 6000 лв. и някои пациенти не можеха да си го позволят, поясни неврохирургът.

"При Паркинсон няма значение колко рано е открито заболяването, защото няма лечение, което да променя хода на заболяването. 

Дори открита рано, ние не предписваме лекарства, чакаме да се появят симптомите, защото лечението е симптоматично. Но все пак с лечение пациентът може да се чувства много добре. Всичко зависи от фазите на Паркинсон, като всяка фаза е по 5 или 10 години, поясни проф. Минкин. 

"При напреднал стадий на Паркинсон дълбоката мозъчна стимулация остава по света най-утвърденият метод за подобрение на симптомите, когато вече лекарствата не действат.

В тези фази, преди крайната, чрез медикаменти и устройство за дълбока мозъчна стимулация или друго устройство или метод, ние лекарите можем да спечелим около 20 години добро качество на живот на пациента, изясни още проф. Минкин.

За болните съществуват модерни терапии, които могат да облекчат състоянието им, но те биват избирани и прилагани от специалисти при строго индивидуален подход към всеки пациент. В България разполагаме с всички възможности за добър контрол на заболяването, които се прилагат и в чужбина.

НЗОК финансира три терапии за напреднала Паркинсонова болест – дълбока мозъчна стимулация, инфузия с апоморфин и интестинален гел. 

Проф. Минкин подробно поясни за ползите, ефекта и за страничните ефекти и рискове при трите вида терапии. Според него пациентът трябва да е наясно с всички тези усложнения и ползи, като добрата новина е, че и трите метода се заплащат от НЗОК.

В света има направени над 200 000 имплантации на дълбока мозъчна имплантация, като рискът е под 1 на сто, но често хората се страхуват и от този един процент.

Проф. Минкин поясни, че дълбока мозъчна стимулация се прилага едва след 5 години от началото на болестта, а второто условие е да е достигнат определен брой дози лекарствена терапия, което предполага, че вече има странични ефекти от медикаментите. 

Неврорехабилитация също се предлага на пациентите, но проблемът у нас е, че няма много възможности за това - като места или центрове, така й достатъчно специалисти, а също и невъзможност за  предписание на рехабилитация по линия на НЗОК, която да се прави в дома на пациента, както е в Чехия, например, поясни още неврохирургът. 

"Миналата година по линия на Българската Коледа получихме модерна апаратура за операция на мозъчни тумори и на хидроцефалия, това е ултразвукова апаратура, каквато нямахме, и тя е доста скъпа. Това е тип интраоперативен ултразвук и се използва по време на операцията, за да се контролира каква част от мозъчния тумор е премахната, посочи още проф. Минкин.

Тази технология е по-добра дори от ЯМР. Чрез нея може и да се навигира, когато се налага да се постави катетър в дадено трудно място в мозъка, съобщи още проф. Минкин.

Д-р Красимир Минкин е роден на 23.01.1978 г. в гр. София. Средното си образование получава в 9-та Френска гимназия, а висше медицинско образувание получава от Медицинския Университет в гр. София. Започва специализация по Неврохрургия в УМБАЛ “Александровска” през 2002 г. От 2003 до 2005 г., в продължение на 2 години специализира хирургия на епилепсията и функционална неврохирургия в Клиника по Неврохирургия на болница “Св. Анна”, в Париж. През 2007 г., д-р Красимир Минкин специализира в продължение на 6 месеца при проф. Жан Режис в Клиника по функционална неврохирургия и стереотаксична неврохирургия в болница “Ла Тимон”, Марсилия. Подготовката му в областта на функционалната неврохирургия и невро-онкология е допълнена от значителен брой чуждестранни курсове.

През 2007 г., д-р Минкин се завръща в България и участва в създаването и развитието на център за функционална неврохирургия в УМБАЛ “Св. Иван Рилски”, гр. София. Той успява да обедини неврохирурзи, невролози, неврорадиолози и невропсихолози в мултидисциплинарен екип, посветен на хирургия на епилепсията. Този екип е изследвал и оперирал над 150 пациенти с медикаментозно_резистентна епилепсия. Д-р Минкин натрупва опит със стереоткасичната техника с рамка на Лексел осъществявайки над 50 биопсии и над 20 стереотаксични ЕЕГ. През 2011 г., ръководеният от него екип осъществява първата имплантация на система за дълбока мозъчна стимулация при дете с дистония, а през 2013 г. – първата имплантация на дълбоки електроди за Паркинсонова болест. През последната година, екипът на д-р Минкин осъществява имплантации на системи за дълбока мозъчна стимулация на субталамично ядро при 17 пациенти.

Очаквайте продължение по темата за невродегенеративните заболявания на мозъка. 

Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg

Всички епизоди на подкаста ще намерите:

Viber