13
За Дивна Шалич Лафчиева казват, че е жена с много родини. Подобно на многоликостта, събрана в нейната душевност, тя е и жена с много призвания. Но най-важното е, че от друмищата, по които е оставила следи, поема голямата любов към живота – тя озарява думите й, картините й, приятелствата й.
В столичната галерия-книжарница "София прес" до 26 март са подредени картини на родената през 1928 г. и вече отишла си от нашия свят Дивна Шалич, които "изнасят чудесен урок по родолюбие", по думите на куратора на изложбата Олимпия Николова-Даниел. Неслучайно те са обединени под името "Родини".
"Тя е по баща черногорка, по майка – сръбкиня – разказва нейната дъщеря Рада Шарланджиева, преводач, литератор и журналист. – Родена е в град Печ в областта Косово и Метохия в кралска Югославия. По-късно идва в България, става българска снаха и до края на живота си живее тук със своето семейство като българка. Целият този конгломерат от различни географски места, исторически процеси, хора, култури, естетики се натрупва като една емоция, преживяна и в тежки, и в красиви, и в радостни времена и става част от нея."
Бъдещата журналистка и преводачка по професия и художничка по вътрешен повик израства в семейството на дипломирал се във Франция адвокат и на гимназиална учителка по френски и немски. За съжаление, нахлуването на италиано-албанските окупационни войски през Втората световна война прекъсва волното й детство сред красивата природа на Черна гора и го бележи с много изпитания – сред тях бягства, арест и дори заплаха от разстрел.
"Цялото семейство на майка ми, включително двамата й братя, стават партизани и отиват да се бият по планините – продължава разказа си Рада Шарланджиева. – Тя също е искала да тръгне с тях, но родителите й не са разрешили, тъй като не е била пълнолетна. Един ден подпалват дома им и всички бягат с каквото са успели да грабнат с двете си ръце. Отиват на север в Ниш и Крагуевац, където са разположени германските войски."
Там Дивна Шалич се включва в младежкото антифашистко движение и заедно с групата си прекарва три месеца в ареста, но впоследствие е освободена, тъй като липсват доказателства за каквато и да била подривна дейност. Само въпрос на време е обаче да попадне със семейството си в списъците за разстрел.
"Спасени са по чудо благодарение на човешката доброта – казва Рада Шарланджиева. – Бащата, като добър юрист, винаги безвъзмездно е помагал на когото може – тогава бедстващите хора са преживявали в солидарност и са се държали един за друг. Така сръбски писар в германската комендатура – видял имената на семейството в списък с хора за разстрел, който трябвало да препише и пусне за изпълнение – се промъква тихичко една нощ до дома им, почуква на вратата и казва: "Вие сте в списъка за утре." Те светкавично излизат само с дрехите си на гърба и от приятел на приятел стигат до Белград."
В сръбската столица Дивна Шалич преживява бомбардировките заради прохитлеристкото правителство, а през 1945 г. седемнайсетгодишна пристига в България като възпитателка на югославски безпризорни деца, изпратени в страната ни със спогодба на Международния червен кръст. На какво това преждевременно пораснало момиче е учило невръстните в колонията в старопланинския град Дряново?
"На най-общочовешки ценности – отговаря Рада Шарланджиева. – Това са деца, които са виждали всичко – смърт, разстрели, безчинства. Някои са травмирани, други не могат да разберат, че родителите им ги няма. Учили са ги как да бъдат заедно, да се обичат и да си помагат. И главното – какво зло е войната, такива съвсем обикновени житейски добродетели и истини."
Когато година по-късно децата се прибират у дома, Дивна Шалич добавя към фамилията си "Лафчиева" и до края на дните си живее като българка в България. Следват години на наваксващо образование, включително в българския език, и първи стъпки в журналистиката и в професията на филмов преводач. Завършва кариерата си във вестник "Техническо дело", в чиято редакция прекарва години на обич и задружен труд.
И ето че най-после е настъпило времето за духовна трансформация и прекрачване от живот с думи в свят на образи, цветове и светлини. Какво ли я води в това прехвърляне и ново себеизразяване?
"Нейната природа – гласи лаконичното предположение на Рада Шарланджиева. – Тя имаше много художествени нагласи и визуално, и словесно. Беше и много сръчна – правеше невероятни ръкоделия и всички носехме нейните пуловери и блузи. Дори е имала изложба с плетива, истински шедьоври. Много красиво бродираше и всяко нещо, до което се докосваше, го превръщаше в красота. Просто й идваше отвътре, тъй като беше надарена от природата с много талант."
Според дъщерята на художничката творбите й са поетични коментари на душата в живописен изказ, устремени към красотата, смисъла и възможностите на живота. В тях вибрират спонтанните радости и болки, мимолетните тържества и безнадеждности, предчувствията и мечтанията на един богат, драматичен, пълноценен житейски път, изживян въпреки всички превратности като празник.
"Това е една жена от междувоенното поколение, която е имала необикновен живот и нейната необикновеност да прави красиви неща, да не се съобразява с матрицата на обществото, защото тя започва да рисува много късно – добавя Олимпия Николова. – Това желание да прави неща, които обича, да прави нещата красиво за мен е урок и ще се радвам много хора да видят тази изложба. От нея ще научат, че човек припознава любимите си места и че родината може да бъде навсякъде, стига да отвори сърцето си, да обича мястото, в което се намира, и да има истинско отношение към него."
Това място може да бъде много цветно и красиво, каквито са картините на Дивна Шалич Лафчиева. Тя ни предлага пейзажи от България и Черна гора, от Средиземноморието и Балканите, рисувани, по думите на куратора на изложбата "Родини", с много любов, внимание и радост от живота.
"Тези нейни картини са преди всичко любов към живота, към красотата и разбирателството – потвърждава дъщерята на художничката. – Но тя беше човек, който притежаваше и фини сетива за страшните страни на живота. И въпреки това надделяваше борбата за светлина."
Тринайсетата вече посмъртна изложба на Дивна Шалич Лафчиева, в която се вглеждаме в природата и нейните творения, сякаш преминава през целия й земен път. "Това беше идеята, защото тя беше от онези стари романтици, които смятаха, че тук, в нашия регион, всички сме братя и трябва да живеем като братя. Самата тя обичаше хората и с това, на свой ред, предизвикваше тяхната обич", казва в заключение нейната дъщеря.
Снимки: Диана Цанкова, личен архив на Рада Шарланджиева
