Във вторник Европейската комисия представи десетки проекти за увеличаване на добива на критични суровини в Европа, тъй като единният блок се стреми да намали прекомерната си зависимост от Китай, съобщават Франс прес и Ройтерс.
Брюксел се мъчи да осигури критични минерали и редкоземни елементи, които са от съществено значение за електроника като производството на батерии и необходими за зеления преход на блока.
ЕК публикува списък от 47 "стратегически проекта", които включват откриване на мини за литий – необходим за електрически автомобили – и на волфрам. Проектите се отнасят за 13 държави членки: Белгия, Франция, Италия, Германия, Испания, Естония, Чехия, Гърция, Швеция, Финландия, Португалия, Полша и Румъния. Те обхващат един или повече сегменти от веригата за създаване на стойност в областта на суровините с 25 проекта, включващи добивни дейности, 24 преработка, 10 рециклиране и 2 заместващи суровини.
Те са част от Закона за критичните суровини, важен законодателен акт, с който ЕС се надява да защити индустрията на зелените технологии и да поддържа производството в Европа. Законът изброява 17 стратегически суровини като химическите елементи бор, кобалт, мед, галий, германий и никел.
Той също така предвижда, че до 2030 г. ЕС трябва да посрещне 10 процента от нуждите си от добив, 40% от преработката и 25% от нуждите си от рециклиране за всеки критичен материал.
Законодателният акт също така гласи, че единният блок не трябва да разчита на никоя страна извън ЕС за повече от 65% процента от своите стратегически нужди от суровини.
Представените от ЕК проекти обхващат 14 от 17-те стратегически суровини, изброени в Закона за суровините от изключителна важност. Това включва няколко проекта, обхващащи литий (22 проекта), никел (12 проекта), кобалт (10 проекта), манган (7 проекта) и графит (11 проекта), които ще бъдат от особена полза за веригата за създаване на стойност в сектора на акумулаторните суровини в ЕС.
Тези проекти ще гарантират, че ЕС може да изпълни изцяло своите критерии за добив, преработка и рециклиране за 2030 г. за литий и кобалт, като същевременно постигне значителен напредък по отношение на графит, никел и манган. Освен това други стратегически проекти, включващи магнезий (1 проект) и волфрам (3 проекта), ще допринесат за устойчивостта на отбранителната промишленост на ЕС, която разчита на използването на тези материали.
Проектите в 13 държави членки на ЕС ще се възползват от по-лесен достъп до финансиране от Европейския съюз, както и от по-опростени и по-бързи процедури за издаване на разрешителни, като очакваната обща капиталова инвестиция за тях е в размер на 22,5 милиарда евро.
"В момента Европа зависи от трети страни за много от суровините, от които се нуждае най-много. Трябва да увеличим собственото си производство, да диверсифицираме нашите външни доставки и да осигурим запаси", заяви заместник-председателят на ЕК за просперитета и индустриалната стратегия Стефан Сежурне.
Проектите се стремят да осигурят европейски добив, преработка и рециклиране на стратегически суровини, които също така са необходими за оръжия, тъй като единният блок се стреми да увеличи инвестициите в отбраната, посочи Комисията.
Разрешителните трябва да бъдат предоставени в рамките на 27 месеца за проекти за добив и 15 месеца за проекти за преработка или рециклиране, каза още ЕК.
Според европейски данни, Китай осигурява 100% от доставките за блока на тежки редкоземни елементи, докато Турция осигурява 98% процента от доставките за ЕС на бор.
