ЕС и САЩ се намират в дъното на дипломатическите си отношения, а Тръмп отбелязва десет седмици на власт с провокативен жест – натиска червения бутон на търговските спорове.
Трансатлантическите отношения са жизненоважна артерия на световната икономика – поне така твърди Европейският съвет. През 2023 г. стокообменът и търговията с услуги между двамата дългогодишни партньори достигат 1,6 трилиона евро – сума, надвишаваща целия БВП на Испания.
Тези данни се потвърждават и от статистиката на Бюрото за преброяване на населението на САЩ за 2024 г., според която ЕС е най-големият пазар за американски износ на стоки, както и основният източник на внос – изпреварвайки както Канада, така и Мексико и в двете категории.
Но това не попречи на Вашингтон да обяви в сряда вечер (2 април) 20-процентов митнически тариф върху вносни стоки от ЕС. В характерния си "елегантен" стил Тръмп добави: „Те ни обират... толкова е жалко“ и нарече сряда „Ден на Освобождението“.
В интервю за германската медия AMS в четвъртък, бившият външен министър на Люксембург Жан Аселборн не се съгласи с избора на думи на американския президент.
Жан Аселборн, бивш външен министър на Люксембург (на немски):
„Не виждам нищо освободително в този ден – напротив, той бележи началото на инфлационна вълна, която тепърва ще застигне Америка. Може да не се усети веднага, но последствията ще бъдат сериозни: вредни за САЩ, вредни за света и разрушителни за глобалната търговия. Загубени работни места, растящи цени – това е истинската цена на днешната реторика.“
Няколко азиатски държави бяха ударени с още по-високи мита от ЕС, докато други — сред тях Великобритания, Турция, Австралия и Бразилия — минаха между капките с минимално увеличение от 10 процента. Но реално никой не е истински доволен от това.
И нека не забравяме, че тези нови мита се добавят върху вече съществуващите – припомня Кевин Вербелен, експерт по международна търговия към белгийската технологична асоциация Agoria, в интервю за RTBF.
Кевин Вербелен, старши експерт по международна търговия в Agoria (на френски):
„Не забравяйте, че вече имаме мита върху стомана и алуминий. Има действащи мита и върху автомобилите, а от 3 май ще влязат в сила и върху авточастите. Ако към всичко това – защото ефектът е натрупващ се – добавим още 20 процента в този тежък сценарий, това означава, че някои компании ще плащат над 50, дори до почти 70 процента мита на границата.“
Но защо всъщност Тръмп смята ЕС за един от „най-големите нарушители“, заслужаващ по-високи мита дори от някои от съседите на Америка? Основната причина е, че Вашингтон възприема правилата на ЕС като „немонетарни“ бариери пред американската търговия – например законодателството, свързано със Зелената сделка на ЕС и защитата на потребителите.
И именно затова БНР се обръща към Даниел Киряков от Американската търговска камара в България с въпроса: накъде оттук нататък за Брюксел?
Даниел Киряков, Американска търговска камара в България (на български):
„В посока преосмисляне на Европейския зелен пакт и Плана за чиста индустрия. Планът за превъоръжаване също би дал сериозен тласък на развитието на Европа – не само в сферата на отбраната, но и в иновациите и технологиите с двойна употреба. Тези инвестиции и това преосмисляне вече са в ход. Европейската комисия и Европейският парламент трябва да ограничат регулаторния натиск, защото бизнесът не може да реагира със скоростта, с която се налагат новите изисквания. Губи се огромно количество енергия и конкурентоспособност. Това е големият спор между САЩ и ЕС – независимо коя администрация е във Вашингтон.“
Но Бернд Ланге, председател на Комисията по международна търговия в Европейския парламент, не си премълча в изявлението си в сряда вечер. Той подчерта категорично, че ЕС „няма да променя закони, които сме изработили демократично и в интерес на гражданите на Съюза“.
В интервю за БНР, проведено преди последното изявление на Тръмп, Станислав Бакърджиев от Българската асоциация на виното призова с тревога за повече предпазливост.
Станислав Бакърджиев, Българска асоциация на винените професионалисти (на български):
„Смятам, че трябва да се проведат сериозни разговори с цел успокояване на напрежението, защото в момента сме в спирала, в която всички се опитват да заплашват другия с нещо още по-страшно – а обикновеният бизнес е този, който губи. В крайна сметка всички ще пострадат.“
Но сега, когато „конят вече е избягал от обора“, европейските компании, които разчитат на износа за САЩ, нямат лукса да изчакват и да наблюдават. Много от тях вече трескаво търсят практически решения – а някои дори обмислят да преместят частично или изцяло производството си отвъд океана.
Има обаче и друг начин да се погледне на ситуацията, казва Доминик Демонте – главен изпълнителен директор на BioPark, огромна „екосистема“ от компании в областта на науките за живота, базирана в Шарлероа, южно от Брюксел.
Доминик Демонте, главен изпълнителен директор на BioPark (на френски):
„Разбира се, следим ситуацията изключително внимателно. Ще трябва да изчакаме и да видим какво ще означава тя на практика. Но решихме да подходим малко по-различно – да си зададем въпроса: ‘Какви възможности всъщност създава тази позиция на Съединените щати?’ В крайна сметка възможности има – в редица други държави по света започва да се говори за необходимостта от диверсификация на пазарите. Страни, които досега бяха силно ориентирани към САЩ, се обръщат все повече към Европа. И това е възможност, която искаме да опитаме да използваме.“
Домонте дава и конкретен пример пред RTBF, за да онагледи тезата си.
Доминик Демонте, главен изпълнителен директор на BioPark (на френски):
„Например тази сутрин бях в контакт с представители от Канада. Канадските компании си казват: ‘Е, в крайна сметка, европейският пазар може да се окаже доста интересен’. Тук при нас има широка гама от компании, които могат да работят с тях, да им предоставят услуги и да им помогнат да стъпят в европейските дистрибуционни мрежи. Това вече се вижда ясно. Можем да се превърнем в своеобразна врата за тези компании, които започват да осъзнават, че в днешната геополитическа обстановка диверсификацията не е никак лоша идея.“
Разбира се, все още съществува вероятност новата търговска политика на Тръмп да се окаже просто моментен изблик. В крайна сметка, той неведнъж е правил рязък завой на 180 градуса.
Именно тази линия на мислене следва и икономистът Александрас Изгородинас от балтийската банка Citadele, който в интервю за колегите ни от Žinių Radijas описва мрачната икономическа картина, пред която са изправени „приятелите ни от другата страна на океана“.
Александрас Изгородинас, икономист в банка Citadele (на литовски):
„Водещите икономически показатели в САЩ се сриват като камък – и този спад продължава вече няколко месеца. Рискът е, че рано или късно този спад – тоест понижените очаквания както от страна на потребителите, така и на бизнеса – ще започне да влияе директно върху реалната икономика. Бързите индикатори, като например броят на пътниците по летищата, също се понижават рязко, което показва, че икономическият цикъл наистина значително се забавя.“
Изгородинас е на мнение, че в резултат на това икономическо забавяне, голяма част от новите мита ще бъдат отменени още тази есен.
Александрас Изгородинас, икономист в банка Citadele (на литовски):
„Ако американските фондови индекси продължат да се сриват рязко, а икономиката се забавя още повече, водейки до нарастваща безработица, вярвам, че Доналд Тръмп ще бъде принуден да направи доста радикални корекции в политиката си на мита и съкращения на разходите. Това обаче със сигурност няма да се случи веднага. Трябва да изчакаме следващите два-три месеца и тогава ще стане ясно за всички, че ситуацията наистина се влошава.“
Но независимо как ще се развият нещата оттук нататък, защо в момента усещането е, че почвата под краката ни се е разместила, когато говорим за отношенията между ЕС и САЩ?
На този въпрос отговаря пред френската ни партньорска радиостанция euRadio Йън Лесър – председател по трансатлантическа търговия и икономика в Колежа на Европа, както и заместник-председател на базирания в Брюксел Германски фонд "Маршал" на САЩ.
„Имаме, например, вицепрезидента Ванс, който казва съвсем директно, че начинът, по който американските компании биват третирани в Брюксел, ще се отрази на политиката ни спрямо НАТО. А това е изключително необичайно изявление. Подобна логика може би е съществувала и в миналото – зад кулисите – но никога не е била изразявана толкова открито. А сега се сблъскваме с нея съвсем пряко. Тези два свята – светът на икономиката, търговията и бизнеса, и светът на отбраната и външната политика – се преплитат по начин, който не сме виждали от десетилетия. И това прави целия процес на трансатлантически отношения много, много по-сложен.“
Очаква се министрите на външните работи на блока да дадат приоритет на тази тема в понеделник (7 април), когато се събират на заседание на Съвета по търговия в Брюксел.
Автор: Джоана Невил, информационна агенция Euranet Plus