7
"Щом сме се събудѝли и газим земята, значи всичко е наред" – с тази всекидневна мъдрост от Северозапада ме посрещнаха в село Злидол, област Враца. Навръх Цветница няколко местни добри жени раздаваха пакети с храна на възрастни хора в затруднено положение. Инициативата е част от кампанията на фондация "Прави добро! Бъди добър!" "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада!".
75 души са постоянните жители на Злидол, повечето възрастни хора – казва кметският наместник Светла Димитрова. В селото няма църква, но в момента, с помощта на спонсори, се строи параклис.
Местното читалище "Искър-2004" навърши 20 години от възобновяването си. Тук кипи богата дейност и всички участват – от най-малките, до най-възрастните. Читалищният секретар Ваня Кръстева разказва как Злидол според легендата е получило името си:
Даринка Милчова е една от доброволките в благотворителната кампания. По думите ѝ възрастните хора се радват най-много на жеста, на уважението.
В първата къща от маршрута ни посреща 80-годишната Митка Димитрова, за която най-тежка е самотата. Докато ми разказва за живота си, вмъква и една мисъл на Майка Тереза: "Самотата е най-голямата бедност и най-скъпо платената свобода".
Ваня Илиева пък е майстор-кулинар. Тя е и една от най-активните самодейки в певческата група на Злидол.
Доходите на хората са много ниски, те живеят с минимални пенсии, споделя младата учителка от Враца, Ванеса Гечева, чиито корени са от селото. Тя разказва историята на своя дядо, който е най-възрастният жител на селото, и твърди, че хората тук са много задружни и добри.
Хубава дума – от това най-вече имат нужда възрастните хора в село Злидол. Каза ми го и 78-годишната Величка Драганова. "Всички сме гости на тази земя, човек се ражда гол и така си отива. Остава това, което е направил и това, което е създал".
