Арестът на основния политически съперник на Реджеп Тайип Ердоган, кметът на Истанбул, по съмнителни обвинения миналия месец изкара на улицата стотици хиляди турски граждани.
А след серията земетресения, които удариха Истанбул в сряда, градът определено е в криза.
Арестът на дългогодишния и популярен кмет на Истанбул Екрем Имамоглу е само последният от поредица ходове, с които през последното десетилетие в страната кандидат за членство в ЕС бяха сериозно ограничени основните свободи.
Турският икономист и политолог Ахмет Инсел заявява пред френското радио euradio, че в отговор на рязкото намаляване на популярността си президентът Ердоган предприема мерки срещу инакомислието и застрашава свободата на печата.
Ахмет Инсел, икономист и политолог (на френски):
CHP е основната опозиционна партия и тази, към която принадлежи кметът Имамоглу. Дори от затвора, Имамоглу постигна категорична победа и бе избран за президентски кандидат на партията за следващите избори, които може да не се проведат преди 2028 година.
Италианската журналистка и писателка Марта Отавиани, чиято книга за Истанбул, обявена за „фин и безкомпромисен анализ на Турция на Ердоган“, излезе само преди седмица, говори пред Радио 24 миналия уикенд.
Марта Отавиани, журналист и автор (на италиански):
„Ясно е, че става дума за политически процес и прецизно настроено правосъдие, целящо да попречи на Имамоглу да се кандидатира срещу Ердоган на следващите президентски избори. Ердоган е осъзнал, че за първи път се изправя срещу политик, който може да го победи – и то убедително. Досега Имамоглу винаги е побеждавал кандидата, излъчен от Ердоган. Познавам Ердоган достатъчно добре, за да кажа, че той никога няма да приеме да бъде победен пряко, особено след като е на власт вече над 20 години, практически като абсолютен владетел.“
А както отбелязва Ахмет Инсел, шансовете кметът да получи справедлив процес в сегашната турска съдебна система са минимални до никакви.
Ахмет Инсел, икономист и политолог (на френски):
„Няма нищо независимо в съдебната система. От 2017 г., след приетите с минимална преднина конституционни промени чрез референдум, в Турция действа хиперпрезидентска система, при която президентът на републиката е едновременно държавен глава, ръководител на правителството и лидер на управляващата партия, която контролира парламентарното мнозинство, а оттам и Висшия съд, както и останалите съдилища. Той контролира наказателното правораздаване, а прокурорите са под прякото подчинение на Министерството на вътрешните работи. Наскоро, преди по-малко от година, той назначи главния прокурор на Истанбул – човек, когото преди това бе поставил на поста заместник-министър на правосъдието. Тоест този човек на практика е изпълнителят на политическата воля на Тайип Ердоган.“
euradio.fr – Ахмет Инсел – Турция на ръба на кипене?
Макс Цирнгаст е активен член на Австрийската комунистическа партия. В периода между 2015 и 2019 г. живее в Турция, където учи и работи като журналист. През този период прекарва три месеца в затвор с повишена сигурност, след като е обвинен в членство в т.нар. „терористична организация“. Широка кампания за солидарност в Австрия и Германия допринася за неговото освобождаване.
Именно в този контекст „Агора“ търси гледната точка на Макс Цирнгаст относно актуалната ситуация. Той подчертава, че кметът на Истанбул не е единственият потенциален кандидат за президент, който се намира в затвора в Турция, като посочва поне още двама опозиционни лидери в същото положение. Но, добавя той, има и много други политически затворници, които продължават да гният зад решетките.
Макс Цирнгаст, партиен секретар на Комунистическата партия на Австрия (на немски):
„Освен това има и интелектуалци – журналисти и академици – които през последните години бяха хвърлени в затвора или поне арестувани, а някои от тях напуснаха страната. В момента има много голяма общност в изгнание в Германия, но също така и в редица други европейски държави и в Съединените щати. Тази общност се състои от критични гласове от Турция, които, така да се каже, са заминали, за да запазят живота си, но след това, разбира се, отсъстват като критични гласове в самата Турция.“
Според Цирнгаст последната вълна от протести произтича от нарастващото осъзнаване сред населението, че ако на Ердоган бъде позволено да заглуши или прогони цялата опозиция, позициите му начело на страната може да станат непоклатими.
agora.at – Демокрацията в Турция: Между претенции и реалност
Какво всъщност правят всички онези държави, които в момента дават убежище на турски политически изгнаници?
Не особено много, казва турската политоложка Езги Башаран, която работи в Оксфордския университет, във Факултета по азиатски и близкоизточни изследвания.
В интервю за The Europeans Башаран очертава мрачна картина на положението в Турция – висока инфлация, сриваща се икономика, масова бедност и все по-авторитарен курс, поет от президента Ердоган.
Въпреки това ситуацията до голяма степен остава извън международното внимание заради голямата геополитическа промяна, казва Башаран. По думите ѝ Европа е твърде заета с войната в Украйна, за да заеме категорична позиция срещу нарастващия авторитаризъм на Ердоган. В същото време, при положение че Доналд Тръмп открито изразява възхищението си от турския президент, Ердоган само трупа още увереност.
Езги Башаран, турски политолог (на английски):
„Спря да се преструва, нали разбирате? Вече няма нужда от фасадата на демократичен театър. Никаква загриженост за външния имидж. Видяхме едва шепа западни представители да казват нещо. Преди десет години би било немислимо говорителят на американския държавен секретар да излезе и да каже: ‘Това е вътрешен въпрос.’ Но сега имаме Тръмп, а един от любимите политици на Тръмп е г-н Ердоган. Тръмп всъщност копира Ердоган по пътя си към авторитарен контрол. А и Европа е в криза. Има война, а Турция ще играе ключова роля, вярвам в това. Може да става дума за изпращане на мироопазващи сили в Украйна след евентуално мирно споразумение. Турция има както капацитета, така и човешкия ресурс да го направи. Така че всички са заети с изграждането на нов политически ред, в който Ердоган действа в климат на безнаказаност и държи силни карти в ръката си.“
Да, съгласява се Макс Цирнгаст, и Ердоган умело изигра тези карти.
Макс Цирнгаст, партиен секретар на Комунистическата партия на Австрия (на немски):
„През последните години Турция под ръководството на Ердоган действа изключително умело, успявайки да се утвърди като международен посредник и регионална сила. В Сирия, например, Турция играе ключова роля. За Съединените щати тя е важен партньор и стратегически вход към Близкия изток в противопоставянето на Иран и в прокарването на американските интереси. Но и по въпроса с Русия и Украйна Турция успя да се наложи като дипломатически център, с което засили международния си авторитет.“
На 3 април Европейският комитет на регионите прие резолюция, с която остро осъди арестите и задържането на местни опозиционни лидери в Турция и призова върховния представител на Европейската комисия да наложи някаква форма на санкции срещу страната заради „продължаващото отстъпление от основните права“.
Споменатият от Кос диалог на високо равнище по икономическите въпроси беше първото такова събитие от 2019 г. насам и имаше важно значение и за двете страни – Турция е петият по големина търговски партньор на ЕС, а самият Европейски съюз е с голяма преднина най-важният търговски партньор на Турция, както и основен източник на преките чуждестранни инвестиции.
Въпреки това отказът на Анкара да се съобрази с позицията на ЕС по въпроса с Русия и Украйна създаде напрежение. Вместо да се присъедини към санкционната политика на съюза, Турция на практика помага на Москва да ги заобикаля, превръщайки се във втория по големина търговски партньор на Русия.
„Станахме свидетели на един Европейски съюз, който действа много реактивно и дори, в известен смисъл, импулсивно. Та кой може да каже, че ЕС няма да промени позицията си относно разширяването към Турция – поради съображения, свързани с Русия, енергетиката и сигурността? Ако ме питате дали мисля, че това е вероятно – не, не мисля. Но трябва да помним, че дори пълноправното членство да изглежда малко вероятно в краткосрочен план, е възможно да бъдат предприети инициативи за засилване на сътрудничеството в определени области, като търговия, сигурност или енергетика.“
Като съюзник в НАТО и съсед на ЕС, никой не може да отрече ключовата роля, която Турция играе за сигурността на Съюза. Да не говорим, че с над три милиона бежанци, задържани на турска територия, Европа определено няма желание да дразни мечката.
Мустафа Челик, турски емигрант в Естония, коментира този и други аспекти на случващото се в родината му в разговор с Kuku Raadio.
Мустафа Челик, турски емигрант в Естония (на естонски):
