Песнопенията бяха изпълнени от църковни певци и част от сестринството на светата обител под ръководството на г-жа Пенка Борисова.
В края на богослужението Негово Светейшество произнесе слово за живота на единение с Бога:
"Воскресе Христос и дарува неотнимаема радост на Своите ученици, апостоли и на всички човеци, които живеят с вярата в Него, защото Той победи смъртта и ни даде възможност да усвояваме и да се приобщаваме към този благодатен живот вечен, който Господ Иисус Христос донесе: Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие (Йоан 10:10), да приемаме в себе си Неговото пречисто Тяло и Кръв.
Животът, който оживява сърцето, идва чрез вярата и чрез живот, който Господ ни е заповядал – в чистота и покаяние. От това Божията сила и благодат се проявяват в сърцето, където се гнезди грехът, но чрез вярата и благодатта човек се променя. В историята на Църквата имаме примери, когато, от бездна в грехове, с Божията помощ, човеци са достигали висока степен на святост, очистване и на душата, и на тялото, и придобиване на благодатни дарове, не само тези, които свети апостол Павел изброява: мир, радост, любов, вяра, дълготърпение, кротост, въздържание(Гал. 5:22-23), но и свръхестествени чудотворни дарби – на прозорливост, чудотворството, и по свидетелството на светци, живели в ХХ век, са преодолели дори потребностите на човешкото естество. Знаем за свети Иоан Максимович, който не е давал почивка на тялото си, не е заспивал, а е бодърствал и денем, и нощем; а свети Йосиф Исихаст свидетелства, че по негово време имало човеци, които са преодолели естествената потребност на тялото от храна така, както, според думите на свети апостол Павел в бъдещия век, когато след идването на царството Божие в слава, ще се преобразим (срв. І Кор. 15:51-53).
В това се проявява този вечен, благодатен, свръхестествен живот, и до какви висоти достига единението ни с Бога. Ние, които живеем в света и ежедневно грешим, колко пъти на ден се ядосваме, караме се, осъждаме, не можем да очакваме такива благодатни дарове, както у светиите, но не сме лишени от дара на покаяние, от възможността да се борим с греховете. Всеки православен християнин, който ясно вижда и не се самооправдава за грешките, които допуска пред Бога, кае се искрено и води редовен църковен живот, идва в храма на обща молитва, поддържа молитвен живот в покаяние и редовна изповед, е свидетел на благотворното действие на тази благодат, как тя подава мир в житейските трудности, дава сили да се борим, да вървим и да се трудим за своето спасение".
"Нека усвояваме с вяра и търпение този благодатен живот, да се очиства сърцето, и да усвояваме и да проявяваме в нашия живот най-големия дар на благодатта – любовта. Тогава няма да бъдем далече от Божията милост, от Христовия мир в нас, от това – да живеем с радостта, която Господ дарува на всички апостоли. Обнадеждени от това, с постоянство и търпение да проявяваме братолюбие един към друг и да се трудим за своето спасение с надежда един ден да наследим този благодатен живот в непреходното Христово царство", завърши своето слово патриарх Даниил.
След богослужението на поклонниците бе предложена пасхална трапеза.
