5
Темата в този епизод на подкаста на БНР "В центъра на системата" е: Вродена глухота и кохлеарни импланти.
Какво се случва, когато родителите на здраво бебе чуят - "Вашето дете не чува".
Слухът се научава, не е даденост - и при чуващи, и при деца с вродена глухота.
Чудесата на кохлеарната имплантация при бебета и малки деца.
Мозъкът е органът на слуха - защо трябва навреме да се постави кохлеарният имплант?
В книгата на Исаия е казано: "И в онзи ден, глухите ще чуят словото на книгата, И очите на слепите ще прогледат, Освободени от тъмнината и от мъглата" - а как е в медицината?
Над 370 деца и възрастни отново чуват след операция във ВМА
Слушайте епизода тук:
От разговора ще научим:
👂️ Статистика и диагностика на бебета с вродена глухота
👂️ Има ли пропуснати бебета с глухота от скрининговата програма
👂️ Защо е толкова ценна взаимната подкрепа между родителите от Центровете за работа на деца с увреден слух или говор
👂️Поставянето на кохлеарни импланти при кърмачета и деца
👂️ Колко деца годишно се нуждаят от имлантация, а НЗОК вече покрива изцяло процедурата
👂️ ВМА е един от най-големите центрове за кохлеарна имплантация - къде другаде
👂️ Как точно работи кохлеарният имплант, кое от него се подменя и кога
👂️ Защо е толкова важно обучението след имплантацията от слухово-говорните специалисти
👂️ Дали качеството на слуха е същото като при здрави хора без увреден слух
👂️ Поставяне на кохлеарен имплант при възрасти, които са загубили слуха си
👂️ Защо те са благодатни пациенти за лекарите
👂️ Новости в науката и медицината за преодоляване на с глухотата
"Медицинските решения при бебета с вродена глухота се появяват в световен мащаб преди 30 - 40 години, а от 25 години и в България, като векове наред преди това глухите хора са общували чрез жестономичния език, който е един ситуационен език, каза за подкаста на БНР "В центъра на системата" доц. Дончо Дончев, началник на отделението по аудиология и отоневрология в УНГ- клиниката на ВМА и бивш военен лекар.
"Средно едно дете на 1000 - 2000 е с вродена глухота при новородените до 1 годишна възраст, след това ги изследваме на 3 - 4 годишна възраст и се оказва, че вече 3 - 4 деца на хиляда са с глухота.
Това не винаги означава, че те са оглушали след това, а най-вероятно са били пропусната от скрининга или от диагностиката на слуха в кърмаческа възраст, макар че у нас е налице такъв скрининг за бебета, изтъкна доц. Дончев.
Преди 25 години в болница ИСУЛ и преди 20 години във ВМА се правят първите кохлеарни имплантации при деца. Вече цялата страна и родилните отделения са покрити с този масов скриринг, като устройствата могат да се приложат и от немедицински лица. Този масов скрининг започва през 2010 година, когато по линия на Българската Коледа се осигуряват апарати за всеки един областен център.
По думите на доц. Дончев пропуските не винаги се дължат на здравната система, а на социалната разслоеност в обществото и на това, че някои от децата след раждането си са твърде неглижирани като здравни грижи, това са социално занемарени деца. Факт е, че има пропуснати деца и ако те се установят в първи клас, тогава вече е късно да бъдат подложени на кохлеарна имплантация.
"Важно е обаче да се знае, че има достатъчно добре изградена здравна система, като родителите да са наясно, че може първият тест за слуха да не мине и тогава те трябва да потърсят специалистът, защото след 4 годишна възраст, ако се установи глухотата, вече е късно да се пристъпи към кохлеарната имплантация. Не че не се прави, но не е благоприятно.
От 2006 г. НЗОК покрива кохлеарната имплантация при деца, а от 2007 г. и при възрастни. Най-възрастният пацент е над 75 годишна възраст, като тези пациенти са много благодатни за специалистите, защото от тях може да се научи как се случват нещата с имплантацията.
Най-благоприятният период за поставянето на импланта е от една до две годишна възраст на детето. Всичко вече се поема от НЗОК, като вътрешната част - електронната протеза няма нужда от подмяна.
В България по линия на Здравната каса на пет години има възможност за подмяна на процесора, за разлика от Сърбия и Румъния, където родителите, ако решат трябва сами да си го заплатят. Това у нас е факт от повече от пет години, още повече, че процесорите освен, че се амортизират, то излизат и съвсем нови на пазара. А процесорът е този, който възприема звуковите трептения, преобразува ги чрез кодиран електромагнитен импулс, който се подава на възприемаща част в кохлеарния имплант и той го преобразува в биоелектричен импулс по хода на слуховия нерв. Той тръгва към мозъка, който пък е органът на слуха. Но той функционира като орган на слуха до 4-5 годишна възраст на детето, затова и поставянето на кохлеарният имплант е толкова важно да стане до 2 годишна възраст. За да има възприемчивост, а след това детето да почне да се обучава на слух, на говор и да настигне календарната възраст възможно най-бързо на хората, които са естествено чуващи, поясни доц. Дончев.
"За нас като лекари винаги е едно огромно преживяване и премеждие, да се изправим пред родителите и да кажем - "Вашето дете не чува", когато те имат едно прекрасно, здраво, сладко бебче...Това е шок за родителите, защото за тях "умира идеята", че детето им е здраво, а то настина е здраво, защото вече има решение на този проблем. Трябва много бързо да помогнем на родителите да преминат през този етап на отчаяние, гняв, неверие, като подкрепата идва от нас лекарите, слуховоговорните терапевти и от други семейства на деца, които посещават центровете за деца с липса или увреждания на слуха и говора, хора, които са минали по този труден път.
Пътят е труден, защото децата, които са с вродена глухота и им бъде имплантирана електронната протеза във вътрешното ухо - кохлеарен имплант, трябва да наваксат периодът, в който не се чували, за да развият слуха, а най-важният критерий за развитието на слуха, това е да се постигне говор. Говор, който да отговоря на това, което и ние чуваме, а като говори самото дете, то да бъде чуто по-същия начин и от естествено чуващите хора.
Ако всичко е направено навреме, ако операцията е успешна, ако настройката на процесорите е оптимална, ако е направено обучението на детето професионално, тогава на 5 годишна възраст то може да има напредък и да чува като останалите здрави деца. И трябва да знаете, че слухът е нещо, което се учи - и при здравите, и при децата с вродена глухота, разказа още доц. Дончо Дончев от ВМА.
По думите му науката върви още по-напред и на експериментално ниво има научни разработки за възстановяване на слуховия нерв с полипептиди, със стволови клетки, дори на генетично ниво се внасят увредени гени, които прицелно си намират място във вътрешното ухо, така че очакваме тези новости да излязат от експерименталното ниво и да навлязат в медицинската практика, което неминуемо ще се случи и тогава няма да има нужда да се поставят електронни устройства, а чрез биологични способи ще се възстановява слухът. Вече има и роботизирана имплантация в Европа, въпрос на време е това да навлезе и в България, допълни отоневрологът.
"Центърът във ВМА има предимството днес да разполата с най-добрият отохирург в радиус от 500 км. това е проф. Венцислав Цветков - началник на Клиниката по ушни, носни и гърлени болести и подготвяме най-младият отохирург - д-р Теодора Димитрова и това е най-важното за кохлеарната имплантация - материален и човешки ресурс, защото финансовият ресурс го има вече, обобщи доц. Дончо Дончев.
Д-р Дончо Петров Дончев е оториноларинголог, аудиолог и отоневролог, доктор по медицина. Началник е на отделението по аудиология и отоневрология в Клиниката по уши нос и гърло към Военномедицинска академия (ВМА). Като лекар на въздушно десантен батальон 1989 – 1990 г. е бил действащ военен парашутист. Началник на УНГ отделение във ВБ – Дупница 1992 – 1993 г., началник на отделение във Военномедицинския отряд за бързо реагиране (ВМОБР) от 2011 до 2015г.
Д-р Дончо Дончев е участник в мисии в Грузия, Ирак, Косово, Босна и Херцеговина, Словения, Румъния, Македония.
От 2007 г. до 2010 г. е координиращ щабен офицер и заместник на медицинския съветник на Командващия на Оперативната щабквартира на НАТО в гр. Неапол, Италия.
От 2004 г. се включва в програмата за кохлеарна имплантация на Клиниката по УНГ болести на ВМА – София. Квалифицирал се е в курсове в Прага, Виена, Будапеща, Загреб и Цюрих, в областта на настройване на звуковите процесори на кохлеарните имплантни системи и в диагностиката на вродената и придобита глухота при деца.
Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg
Всички епизоди на подкаста ще намерите:
Apple Podcasts през iTunes
