OMG, NP, BFF, BTW… Ако имате у дома тийнейджър или работите с деца в тази възраст може и да знаете какво означават тези съкращения, но за останалите речта на младите е загадка, "езикът" на младите – в прекия и в преносния смисъл - е загадка. Дали го разбираме – едва ли твърде добре, дори да полагаме усилия. Как тогава да общуваме с тях, да им помогнем, ако имат нужда от помощ, да ги предпазим от опасностите на света, да им кажем, че ги обичаме, колкото и да ни е трудно. Затова в предаването "За думите" търсим съвет по темата не от езиковед, а от психолог, специализиран в работата с деца и юноши, защото, за да можем да разговаряме с тийнейджърите, трябва да разберем какво става в душите им
Психоложката Валерия Симеонова споделя впечатления от работата си с младежи и родителите им. "Всяко поколение има и иска да има… своя език, свои убеждения, свои ценности и то не е нещо, което е ново. Новото може би в случая са социалните мрежи, които правят много по-достъпни и широко разпространени всъщност символите и езика на децата и младежите."
Могат ли обаче "тайните" разговори в мрежата да станат опасни.
"За съжаление да, възможно е да станат опасни и отново тук основен фактор са социалните мрежи, които провокират всички нас да се чувстваме много по-сигурни да изказваме много крайни твърдения, да казваме неща, които по принцип "на живо" надали бихме казали в нормална ежедневна комуникация, да отправяме заплахи, да обиждаме по начин, по който не бихме си позволили, ако сме застанали очи в очи с човека срещу нас. И това се наблюдава при децата и при тийнейджърите особено силно. Разпространяват се всякакви видеа, снимки, под които се коментират неща с много неприятно съдържание, понякога и чрез символи, които остават неясни за родителите…", казва специалистката.
Големият проблем е, че този начин на общуване в социалните мрежи нагнетява напрежение и се прехвърля върху действията на децата в реалния свят. За това предупреждава и един нашумял напоследък филм "Adolescence" ("Юношество"), който, макар и да не е по действителен случай и да се отнася до младежи във Великобритания, показва тревожни тенденции, на които ние като отговорни възрастни трябва да противодействаме най-малкото като бъдем искрени и автентични с децата си, разговаряме с тях и им даваме опората и корективите, от които те имат нужда, за да растат в безопасност.
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
