От 1 януари догодина България да стане 21-ата държава в Европейския съюз, приела единната европейска валута, изглежда все по- и по-вероятно. Такива сигнали идват както и от родните управляващи, заявили нееднократно, че това е сред основните цели на кабинета, така и от европейските институции. Консенсус за това има и от мнозинството в парламента, включително и от част от опозицията.
Преди седмица финансовият министър Теменужка Петкова пък за пореден път изрази увереност: страната ни покрива всички критерии за членство – за максимално допустимия бюджетен дефицит, за инфлацията, а ценовата стабилност е на устойчиви нива.
За разлика от ентусиазма на политиците обаче, българите, сочат проучванията, в своето мнозинство са скептични спрямо отказа от лева. Данните на различните социологически агенции варират, но се обединяват около това, че над половината от сънародниците ни не желаят смяна на валутата.
Какви са нагласите на хората по въпроса?
Против еврото е Тони Василев, работещ в голяма световна компания и живеещ в идеалния център на столичния град – района, смятан по традиция за най-"проевро" настроен.
"Живея в идеалния център на София и смятам, че съм част от представителната извадка на района. Ако разглеждаме конкретно еврото като валута, нямам нищо против. Моите притеснения са свързани основно с това, че държавата няма механизъм, с който да се справи със спекулата след като приемем еврото. И другото, което ме притеснява, е емитиране на нов европейски дълг. И ако станем част от еврото, ще бъдем безгласна буква при вземането на такова решение. А ако останем с лева – ние сме във валутен борд, вързани сме към еврото така или иначе и наистина не виждам смисъл да приемаме общата европейска валута. Това, което се говори, че щяло да има спад на банкови такси и други подобни, това не смятам, че ще окаже някакво влияние върху бизнеса", аргументира евроскептицизма си събеседникът ни.
Срещаме и Томас Прайс, ирландец, работещ в София. Ирландия е страна, приела еврото преди повече от 25 години, но представителят ѝ съветва българите: по-добре останете с лева.
"7-8 паунда станаха 10 евро, всичко след 1999 г. стана по-скъпо. Това със сигурност ще се случва из цяла Европа и смятам, че ще стане и в България. Дългът също беше значителен проблем след 2008 г., когато се срина стоковият пазар и Ирландия трябваше да взима заеми от Европейската централна банка, мисля, че трябваше да вземем 60 милиарда евро", споделя личните си наблюдения Прайс. И добавя, че в Ирландия немалко хора, макар и след над 25 години, все още изпитват носталгия по ирландския паунд.
По-младите българи от друга страна са по-позитивно настроени към приемането на единната европейска валута.
"Левът така или иначе е вързан към еврото. Бих предпочел да ходя в Западна Европа и да не ми се налага да обменям евро, както и всичко може да се случва с карта за разлика от нашата мила родина. Така че аз съм абсолютно "за" еврото. Цените са изравнени от поне две години. Не, нямам страхове, няма как да се получи такова поскъпване според мен", споделя еврооптимизма си Мартин, родом от кв. Люлин, занимаващ се с графичен дизайн.
София пък е млада българка, но и гражданин на света, прекарала съзнателния си живот извън страната.
"Казвам се София, на 22 години и живея в чужбина. Израснах в Люксембург, семейството ми се премести там, когато бях на 4 години. За мен еврото е нещо уникално, защото може да се използва в много страни от Европейския съюз. Аз сега съм студентка в Италия и няма нужда да сменям валутата, когато съм там, мога да пътувам до Испания. Също така съм учила в европейското училище, в което отиват децата на хората, които работят за (структурите) на ЕС, така че моето обучение е много проевропейско."
Срещаме и Васил Василев, който е пенсионер. На 78 години, бивш преподавател в школата на МВР, доктор на науките. Мнението му е, че България може да приеме еврото, но след време, защото към момента икономиката ни не е достатъчно развита.
"Губим финансова независимост и парите ни ще бъдат ползвани от страни като Франция, Италия, Испания, които са с доста голям дефицит. Тоест ще изгубим националния си суверенитет. И най-важното според мен е, че този Европейски съюз не се знае дали в близките 15-20 години ще съществува в този вид. Защото ставаме многополюсен свят и Европа най-после ще стане Европа на нациите на великия французин ген. Дьо Гол."
От друга страна икономисти и политици продължават със споровете "за" или "против", къде с аргументи, къде с други средства. Та – според едната страна риск от повишаване на цените има, има риск и от раздуване на държавните харчове.
"Като най-непосредствени опасности ще посоча напълно вероятния инфлационен шок, ускоряването на инфлацията. Нещо като това, което се случи в Хърватия – според мен е много вероятно и ние да видим известно ускоряване на инфлацията или поне със сигурност не очаквам след евентуално присъединяване следващата година инфлацията да се забави. Освен това нещо, което е далеч по-голям риск от инфлацията е фискалната ситуацията у нас. Тя е изключително крехка. Политиците казват, че ще е много по-евтино да се теглят заеми, съответно ще искат много повече заеми, което е риск по същия начин, по който беше в Гърция, която на практика премина през нещо подобно преди 20 години. На нея наистина ѝ се подобриха условията за теглене на държавен дълг и те теглиха много държавен дълг и го прахосаха изцяло. Знаем как свърши това. Изманипулирахме данните, за да покрием критериите за дефицита и това Европейската комисия и Европейската централна банка го знаят много добре", предупреждава икономистът Георги Вулджев.
И продължава с опасенията си – друг основен аргумент против влизането в еврозоната е, че тя е валутен съюз, който де факто обаче не е икономически поради липсата на добра обвързаност в икономиките на различните държави в него и сериозните разлики между тях.
"Въпреки ясните политически сигнали, до последно не може да се каже на 100%, че приемането на еврото от догодина е напълно сигурно", посочи Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш заместник финансов министър. Причината е динамичната политическа ситуация и у нас, и в ЕС. Факт според него е обаче това, че се води масирана информационна кампания срещу еврото от хора, които били "явни измамници".
"Кампанията срещу еврозоната не е от сега, тя е поне от няколко години… Какви ли не неща чухме, нито едно от тях не се случи. България е готова от всяка една страна, покрива минималните изисквания. Аз също, като много други хора, бих искал много по-еднозначно България да покрива критериите и политиката да е много по-ясна."
Не са релевантни и аргументите, че страната ни може ударно да задлъжнее след приемането на еврото, смята още Дацов.
"Можеше да бъде вярно преди 2020 г., докогато правителствата следваха стриктна бюджетна политика. Но след 2020-2021 г. няма правителство, което да следва такава политика. Простичко казано – няма никакво значение дали си в еврозоната. Всичко опира до това какви хора избираме, с какви програми."
Има ли риск от скок на цените?
"Рискът от някаква спекулация го има, но никъде нищо такова не се е получило, най-малко икономиката го абсорбира. При нас даже няма и да се получи това нещо. Това е много смешна теза, България винаги е имала и има по-висока инфлация от еврозоната", посочва финансистът.
В крайна сметка – "за" или "против", надежда или страх ли ще е за нас смяната на валутата, топката вече е в полето на Европейската комисия и Европейската централна банка, като "да" или "не" ще чуем съвсем скоро – на 4 юни.
Снимки: БГНЕС, личен архив, БНР, Pixabay
