През последните години все по-често се диагностицират случаи на имунен дефицит – състояние, при което имунната система не функционира ефективно. Според д-р Петя Янкова, клиничен имунолог, това не е непременно знак за по-голяма заболеваемост, а за напредъка на медицината, който позволява откриването на тези иначе редки и често генетично обусловени заболявания.
"Организмът не се справя най-вероятно поради генетичен дефект", обяснява д-р Янкова предаването Lege Artis. Именно с развитието на диагностичните технологии вече е възможно да се идентифицират различни форми на първичен и вторичен имунен дефицит. Тя подчертава важността на ранното разпознаване на симптомите, особено когато човек боледува често – пневмонии, синузити, отити, както и оплаквания от страна на стомашно-чревния тракт.
При съмнение за нарушена имунна функция, ниският брой лимфоцити може да бъде индикация за сериозен проблем, но той сам по себе си не е достатъчен за диагноза. "Необходимо е да се направят допълнителни изследвания, за да се определи посоката на имунния дефицит", уточнява специалистът.
Сред основните причини за вторичен имунен дефицит са вирусните инфекции и онкологичните заболявания. Последните оказват силно въздействие върху имунната система, като я "приспиват", което пречи на организма да разпознае и елиминира изменените клетки. "Това е основна причина за развитие на рак и неговото метастазиране", допълва д-р Янкова.
В отговор на тези предизвикателства, съвременната медицина предлага иновативни терапии. Сред тях са имуномодулацията, таргетната терапия и използването на биологични агенти – естествени молекули от човешкия организъм, които могат да бъдат насочени и използвани за борба с конкретни заболявания.
Друг съществен напредък в лечението на имунодефицитите е трансплантацията на стволови клетки. Това е подходяща терапия в случаите, когато има дефект в нормалното развитие на имунните клетки. "Лечението включва поставяне на стволови клетки от здрав донор, което може напълно да възстанови имунната функция", обяснява д-р Янкова.
Тя също така напомня за важността на дарителството. Българският регистър за стволови клетки е част от глобалната мрежа и може да бъде в помощ не само на пациенти в страната, но и на хора в нужда от другия край на света. „Както един българин може да бъде спасен от донор в чужбина, така и български донор може да помогне на човек на хиляди километри,“ завършва д-р Янкова.
Слушайте!
