Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на програма Фулбрайт и Държавния департамент на САЩ в университета Кент. От 2025 г. е член на Съвета на директорите на фондация "Заедно в час".
От 2016 година до днес е учител в ОбУ "Неофит Рилски" в село Дерманци, като преподава английски език и кинознание на ученици от 2 до 9 клас.
От голямото кино към малкото село
Аз съм завършил кинорежисура, но преди това съм израснал в едно малко село в Северозападна България – Ъглен. Работих в корпоративния свят в София дълги години, след което се върнах на село и станах учител в съседното село Дерманци.
Отказах се от голямото кино, може би защото България не беше правилното място – не можех да правя кино по начина, по който искам. Това уча децата – киното не може да бъде направено от един човек, трябва винаги да има екип, трябва да се работи в сътрудничество. Аз така и през годините не успях да открия такъв екип, че да направя кариера в режисурата, така че се преквалифицирах в образователната сфера и сега успявам с децата да правя точно такова кино, каквото винаги съм искал: авторско, качествено, без компромиси.
Училището в Дерманци
Училището в селото е обединено – до 10 клас, така наречената първа степен на средно образование. В него учат предимно деца от Дерманци, Ъглен и няколко деца от Бежаново. Имаме около 200 ученици, предимно от ромски произход.
Голямата част от живота си съм прекарал на село, така че не съм бил по никакъв начин изненадан от взаимоотношенията, от обстановката, от контекста на мястото, където отивам.
С киното в училище почти случайно започнах, да си призная, защото в началото нямах ясна визия, намерение и идея как да интегрирам моята професия и страст в учебния процес. Между първата и втората година, докато бях в програмата "Заедно в час", трябваше да направя един летен проект. И тогава Траян Траянов, основателят на Фондацията, ми подсказа да направя нещо, свързано с киното, как децата да учат чрез него. Свърза ме с организацията Arte Urbana Collectif, които единствени в България поставят кинообразованието на картата на образованието. Тази среща беше фундаментална за мен и оттогава не само аз съм партньор, но и училището е партньор с тази организация – Дерманци е като своеобразен хъб за кино, инициативи, дейности и проекти, които реализираме от 2017-а година.
Децата и киното
Не само че се включиха лесно, но дори беше предизвикателно да ги отсея, защото има някакви логистични ограничения. Има много желаещи, а не може всички да учат кино и само да преподавам кино. Киното има една предиспозиция и директна връзка с младите хора, тъй като е създадено от движещи се образи, а всички млади хора са заобиколени непрекъснато от образи в своето ежедневие. Така че това беше естествен преход.
Филмите и процесът на работа
Това е много интересен, важен и фундаментален въпрос, който ми задавате. Заниманията с кино в Дерманци са в контекста на различни проекти и инициативи, като всяка от тях има своите особености и специфики. Общо взето подходът ни към кинообразованието е така нареченият хоризонтален подход, за който говори френският кинокритик Ален Бергала, с когото моите ученици имаха възможност да се срещнат в Париж. Идеята на този подход е например заедно с учениците да гледаме филм и заедно да откриваме смисъла му и неговите послания. Тоест това не е лекция по кинознание, в която аз влизам и им обяснявам този филм. Ние заедно търсим и много често съм изненадан от техните реакции. Киното е педагогически инструмент, сама по себе си една прожекция нищо не означава. Последните анализи на програмата "Пиза", оповестени от Министерството на образованието, всъщност много ярко, ясно и недвусмислено кореспондират с това, което правим в часовете по кинообразование: развиване на критично мислене, развиване на меки умения и така наречения компетентностен подход, въображение, творчески умения, социално-емоционални умения.
Ние не правим просто така филми, това за нас е антипродуктивно. Концепцията е по-скоро да задаваме така наречените правила на играта.
Процесът завършва с представяне на филма на международна сцена, идеята е, че ние работим за преживяване. В никакъв случай не става въпрос да кандидатстваме за някакви награди. Целта е срещата с автентичното изкуство, важен е пътят, който ще извървим, докато правим филми - да опознаваме себе си и света чрез киното, да се научим да работим заедно в екип, тогава автоматично започват процеси на взаимно разбирателство, на взаимна отговорност и това променя динамиката на отношения между децата и съответно в класната стая. 
Промяната
Надявам се, че променям нагласата към истинското, автентичното изкуство, трабва да се разбере, че изкуството е нещо изключително важно за развитието на всеки млад и не само млад индивид. И да разграничаваме кое е естетично и кое не е. Защото светът, в който живеем, е завладян от чалга във всичките възможни нейни проявления, не само музикални.
Не съм оптимист не по отношение просто на образованието, а по отношение на цялостната обществена ситуация, която в момента поражда тревожност с всички решения, които се вземат. Най-проблематично е не това дали ще се учи религия или ще има оценка за дисциплина в училище - предполагам, че винаги има аргументи за това. Въпросът е, че тези решения се вземат изключително некомпетентно, не са базирани на никаква форма на статистика, не са коментирани, не са изговорени и по-скоро почиват на политически намерения, отколкото на образователни нужди.
Цялото интервю с Даниел Симеонов може да чуете в звуковия файл.
