7
Гена Димитрова – една велика българка, напуснала ни през 2005 година, но оставила дълбока диря в сърцата на милиони почитатели на голямото изкуство в цял свят! Могъщ, неземен, феноменален глас, природна стихия, ураган, Божи дар, уникален талант и какви ли не още суперлативи можем да кажем за нея, но преди всичко човек с добро сърце, отдадено напълно на изкуството. Или както пее една от нейните емблематични героини: "Живях от изкуство, живях от любов… Дарявах песента си жарка на небето, на звездите и засияваха те по-бързо…"
През 1970 година ролята на Абигаиле от "Набуко" на Джузепе Верди отрежда първото място сред младите оперни певци в София на Гена Димитрова и наградата "Специализация в Италия". Мечтата става реалност! След още две години печели конкурса в италианския град Тревизо отново с музика на Верди – Амелия от "Бал с маски". Това ѝ отваря вратите на Парма и "Ла Скала", а след това Европа и Латинска Америка. Гена се превръща в оперна прима.
Постепенно трупа роли във Вердиев и Пучиниев репертоар и отново съдбата белязва пътя на българската напред. През 1980 година звездата ѝ изгрява на най-голямата открита сцена – Арена ди Верона с операта "Джоконда" от Понкиели. Оттук повличат крак "Набуко", "Макбет", "Аида", "Турандот".
Гена достига върха! Но да се задържиш на него се изискват още повече усилия? Певицата споделя, че е изкачила високия връх в оперното изкуство благодарение на корените си и на хората около нея, които са носели високи човешки качества и добродетели: 
"Пих вода от много кладенци, работих с различни педагози, диригенти, режисьори, а те самите бяха от старата генерация и знаеха много. Предадоха ми своите знания, но и ме научиха на морал... За мен операта не е развлечение. Операта е храм!.. За да се твори голямо изкуство трябва изключително постоянство на мисълта, желанията, волята, както и непрекъснато творческо търсене, усъвършенстване, горене " – признанието на един голям артист!
В предаването "На опера в събота" по програма "Христо Ботев" на 10 май от 20 часа слушаме превъплъщенията на голямата ни певица в оперите "Аида", "Бал с маски", "Макбет" и "Силата на съдбата" на Джузепе Верди; "Тоска", "Турандот" и "Манон Леско" на Джакомо Пучини; "Андре Шение" на Умберто Джордано и "Норма" на Винченцо Белини.
