Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство (XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в началото на прочутата Самоводска чаршия там. Това може би е единственото у нас място, където може да се наблюдава процесът по изработката на керамични съдове чрез техниката сграфито (т.е. с гравиране за украса на керамичните съдове).
В България сграфито керамиката е наречена още търновска керамика, защото остатъци от такива съдове са открити основно при разкопки на хълма Царевец, на мястото, където се издигал царският дворец по време на Втората българска държава. Такива съдове били привилегия само за двореца и болярите. По тази причина търновската керамика остава слабо разпространена сред обикновените хора, а занаятът напълно изчезва след падането на България под османска власт в края на XIV век.
Съдовете се правят от червена глина, като след оформянето им се оставят докато глината се стегне. Не след дълго се потапят в разредена бяла глина, която се нарича ангоба. Потопеният съд се вади от ангобата почти веднага и отново се оставя да стегне. Тук било майсторството при направата на сграфито – да се прецени времето, в което да преседи един съд в разтвора с бялата глина. Точно в този промеждутък от около 15 минути майсторът трябва да гравира съда. Това ставало като със специален уред той отстранявал ненужната ангоба, за да се получи желаният рисунък.
След няколко дни, когато съдът вече е напълно изсъхнал, той се изпича в пещ при висока температура. След първото изпичане идва моментът за оцветяване. Търновската сграфито керамика има два цвята – зелен и жълт, а те се добиват съответно от меден окис (за зелено) и комански камък (за жълтото).
Особеното е, че при нанасянето те са без цвят. Следва потапяне в прозрачна глазура. Отново се поставя в пещ, загрята до над 1010° и тогава вече окисите се оцветяват в жълто и зелено. Така процесът на изработка на един предмет – от глинената топка до красиво гравиран съд, отнема не по-малко от месец.
Всяка стъпка изисква търпение и внимание и нищо не може да бъде спестено или пропуснато в тази наглед много увлекателна работа. Може би заради това на пръстите на едната ръка се броят майсторите, които се занимават в днешно време с търновската керамика. В това ни уверява Димитър Нешев, който работи в едно от най-старите ателиета на Самоводската чаршия. Тук разбираме, че занаятът технологично е бил възстановен благодарение на намерени при разкопки преди години образци от болярските съдове. "В града няма друго ателие за сграфито керамика, остана вече само нашето" – казва младият майстор и продължава:
Символите и изображенията върху търновската керамика са обект на много научни изследвания, но като цяло тази керамика не е много позната и разпространена в страната. Например така, както е троянската керамика. Търновската керамика се отличава от останалите сграфито школи в Европа с по-богатите си геометрични орнаменти, флорални мотиви и животни, най-често орли, лъвове и риби, фини ажури и апликации с животни, ихарактерната за нея жълто-зелена цветова гама. Често фигурите от търновската сграфито керамика носят и митологичен оттенък. Не рядко може да се види съчетание на лъв с криле на птица, гълъб с орел, човешки лик с растителни мотиви и други сложни фигури. Върху съдовете от XII – XIV в. са изобразявани предимно птици и по-специално орелът, смятан за царски символ по време на Второто българско царство. Днес към тази традиция се придържат и в ателието на семейство Нешеви в Търново. "Затова нашата керамика допълва и някои музейни експозиции, които искат да покажат бита и културата на Второто българско царство" – казва още Димитър Нешев:
"Като орнаменти изработваме най-типичните. Това е птицата, орелът, който е символът на величието през Втората българска държава. Присъстват и слънчогледът, християнският кръст, плетениците и спиралите. Българските цветове за сграфитото са зелено и жълто, те символизират всичко, което дава живот в природата – слънцето и земята. Нашата идея е да правим възпроизводство на оригиналната керамика, затова от общинския исторически музей са ни дали парченца от намерена оригинална керамика, които използваме като мостри, когато правим нашата сграфито керамика. Тях ги показваме и на посетителите, които искат да разберат каква е била посудата, в която са се хранили знатните хора на хълма Царевец. Това са и най-откриваните предмети при разкопките – керамичните съдове. Но, усещането да направиш от топка глина предмет, който носи символика от Средновековието, е невероятно."
Дори и инструментите за грънчарската работилница семейство Нешеви са си направили сами. Малкото ателие прилича на скромна изложбена зала, в която може да се види грънчарското колело и глината. На всеки са готови да разкрият тайни от занаята си и казват, че най-голям интерес има сред българските туристи, които ценят сграфито керамиката като спомен за славните години на Българската държава.
"Напоследък колегите правят авторска керамика, която се прави за 3 дни, но на нашите съдове само за да изсъхнат им отнема от 10 до 15 дни, в зависимост от времето навън" – казва Димитър Нешев:
"Никой вече не прави сграфито, защото технологията е много дълга и трудоемка. Работим с две пещи: едната е за 5 часа, а другата ги изпича за 7 часа. Пещите са на ток и това повишава цената на труда, а като добавим и материалите, още повече се повишава цената на нашата продукция. Има разлика между керамика и керамика, но човек трябва да познава технологията. Иска ми се, идвайки при нас, поне за малко младите хора да видят какво значи занаят, как са живели нашите деди и как те са пресъздавали живота в изкуство. Искам нашата керамика да се запази и да има кой да продължи занаята, защото тази красота не може да бъде заместена с нищо от високите технологии."
Вижте още:
