Свети Исакий живял през IV век, приел монашество и живял аскетично в пустинята. По време на император Валент (364 – 378), ревностен поддръжник на ереста на Арий, започнали гонения срещу православните. Владетелят затварял и разрушавал църквите им.
По това време, германските варвари - готите се отправили към Константинопол.
Когато императорът напускал столицата с армията си, свети Исакий, му казал: "Царю, отвори църквите за православните и тогава Господ ще ти помогне!". Императорът продължил пътя си и на следващия ден Исакий отново го призовал да отвори църквите. И тъкмо да го послуша, приближени го посъветвали да прогони монаха. Накрая старецът отново пресрещнал императора със същите думи и предрекъл, че ако императорът не се вразуми ще погине. Разгневен, Валент заповядал да хвърлят свети Исакий в дълбока клисура но монахът, с Божията помощ, останал жив.
Пророчеството на светеца скоро се сбъднало. Готите победили и изгорили императора и спътниците му в плевня със слама. След вестта за смъртта на императора, свети Исакий бил почитан като Божи пророк.
Когато светият цар Теодосий Велики (379 – 395) бил избран на престола, повикал стареца при себе си, посрещнал го с голяма чест, поискал свети молитви и изпълнил всичките му указания: изгонил арианите от Константинопол и върнал църквите на православните.
В покрайнините на Константинопол построили жилище за светеца, където монаси се събирали, и възникнал манастир, чийто игумен и духовен наставник бил свети Исакий. След като достигнал преклонна възраст, старецът посочил за свой наследник монаха Далмат, на когото бил кръстен и манастирът - Далматски. Свети Исакий починал през 383 г.
В същия ден, 30 май, почитаме и света Емилия, майката на св. Василий Велики и на св. Макрина, както и на св. Григорий, епископ Нисийски и св. Петър, епископ Севастийски и още нейни синове и дъщери, възпитани в благочестие и любов към Христа.
След като децата ѝ напускат дома ѝ, св. Емилия освободила робите си и с най-голямата ѝ дъщеря основават женски манастир. Много от освободените робини се присъединили към тях в девическия манастир. Живели в смирение и любов, в покаяние, труд, молитва и милосърдие. Така св. Емилия доживява дълбока старост, а когато починала, била погребана в малък семеен параклис при мъжа си и един от синовете ѝ.
Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".
