Европейската комисия ревизира надолу прогнозите си за икономическия растеж в еврозоната и в целия ЕС през тази и следващата година заради засилената несигурност в световната политика и търговското напрежение.
В оповестената днес пролетна икономическа прогноза ЕК предвижда реалният БВП в ЕС да нарасне с 1,1% през 2025 г. и с 0,9% в еврозоната, което е общо взето същият темп като отчетения през 2024 г., но под предишната прогноза за растеж в региона на единната валута от 1,3%. За 2026 г. Комисията очаква растежът на БВП на Еврозоната да се ускори до 1,4% (под 1,6% предишна оценка), а в целия Европейския съюз - до 1,5%.
Очаква се общата инфлация в еврозоната да се забави от 2,4% през 2024 г. до средно 2,1% през 2025 г. и 1,7% през 2026 г. В ЕС се очаква инфлацията да следва подобна динамика от малко по-високо ниво през 2024 г., спадайки малко под 2% през 2026 г., отбелязва ЕК.
Низходяща ревизия на перспективите за икономическия растеж се дължи до голям степен на отслабващите перспективи за световната търговия и по-високата несигурност в търговската политика, се посочва в новата прогноза на Комисията.
Пролетната прогноза се основава на определени допускания относно търговските тарифи. В модела, на който се базират прогнозите, се приема, че тарифите върху вноса на стоки в САЩ от ЕС и на практика от всички други търговски партньори ще останат на 10% - нивото, приложено от администрацията на американския президент Тръмп на 9 април, с изключение на по-високите тарифи за стомана и алуминий и автомобили (от 25%), както и освобождаването от тарифи за определени продукти (фармацевтични продукти и микропроцесори).
ЕК вече очаква износът на ЕС да нарасне само с 0,7% тази година, като подновеното свиване на експорта на стоки ще бъде частично компенсирано от устойчивостта на износа на услуги, тъй като той е по-малко засегнат от търговското напрежение. През 2026 г. се очаква растежът на износа да се ускори до 2,1%.
Несигурността, която оказва по-силно негативно влияние от самите мита, натежава върху вътрешното търсене. След свиване с 1,8% на брутното образуване на основен капитал за 2024 г., на хоризонта се очертава умерено възстановяване на инвестициите. Това е по-слабо от очакваното през есента, тъй като по-ниската обща активност намалява капиталовите нужди. Междувременно нестабилната пазарна реакция на търговското напрежение оказва затягащо въздействие върху условията за финансиране. Прогнозите са инвестициите да се увеличат с 1,5% през 2025 г. и да се ускорят допълнително до 2,4% през 2026 г. Това ускорение се дължи на инвестициите в инфраструктура и научноизследователска и развойна дейност, благодарение и на подкрепата от Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF) и Кохезионния фонд, както и на обрат в жилищното строителство. През 2026 г. се очаква инвестициите в оборудване също да възвърнат силата си.
Що се отнася до частното потребление, очаква се растежът да бъде малко по-стабилен от прогнозирания през есента, достигайки 1,5% през 2025 г. и 1,6% през 2026 г. Това до голяма степен се дължи на по-силния импулс на растеж през 2024 г. и все още устойчивия пазар на труда в контекста на бързо отшумяващия инфлационен натиск. Въпреки това, повишените спестявания продължават да ограничават динамиката на потреблението, отбелязва ЕК.
Комисията също така очаква пазарът на труда остава стабилен, докато реалните заплати се подобряват. През 2024 г. продължаващото разширяване на заетостта доведе до създаването на 1,7 милиона нови работни места в икономиката на ЕС, като по този начин достигна нов рекорд за броя на работните места в Съюза. Въпреки скромния икономически растеж, се очаква заетостта да се увеличи с още 2 милиона работни места до края на прогнозния хоризонт, докато нивото на безработица се очаква да падне до ново историческо дъно от 5,7% през 2026 г.
След като се увеличи с 5,3% през 2024 г., номиналният растеж на заплатите ще се забави през 2025 г. и 2026 г. Работниците ще продължат да се възползват от увеличението на реалните заплати и се очаква също така да възстановят напълно покупателната способност, загубена през последните години, причинена от инфлационния скок.
Очаква се текущият процес на дезинфлация, който започна в края на 2022 г., да напредва стабилно. След като се забави до 2,4% през 2024 г., се очаква инфлацията, според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) в еврозоната да достигне целта на ЕЦБ от 2% още през 2025 г., като ще спадне допълнително през 2026 г. Цените на енергийните стоки спаднаха значително от есента на 2024 г. и се очаква да продължат низходящата си траектория. Поскъпването на евро също би трябвало да допринесе за дезинфлационния натиск.
След спад до 3,2% през 2024 г., се очаква дефицитът на консолидирания държавен бюджет в ЕС да се увеличи до 3,3% през 2025 г. и да остане на това ниво през 2026 г. Очаква се съотношението дълг към БВП в ЕС да се повиши до 83,2% от БВП през 2025 г. и 84,5% през 2026 г. след четири години на относително бързо намаление.
Рисковете за икономическите перспективи са в посока надолу, като по-нататъшното фрагментиране на световната търговия би могло да ограничи растежа на БВП и да възобнови инфлационния натиск. Бедствията, свързани с климата, също са по-чести и остават постоянен източник на риск за по-слаб икономически растеж.
В положителна посока обаче, по-нататъшното намаляване на търговското напрежение между ЕС и САЩ или по-бързото разширяване на търговията на ЕС с други страни, включително чрез нови споразумения за свободна търговия, биха могли да подкрепят европейския растежа. Увеличените разходи за отбрана също биха могли да допринесат положително. Напредъкът на реформите за повишаване на конкурентоспособността, като например задълбочаване на единния пазар и развитие на Съюза на спестяванията и инвестициите, както и прилагането на амбициозна програма за опростяване, могат допълнително да укрепят устойчивостта на икономиката на ЕС.
