Но преди да изпитате съмнение към тези цифри, нека уточним – 70% от това богатство се дължи на имотите, с които разполага огромното мнозинство от българските граждани, и чиито цени растат ударно в последните години. Т.е. това е пасивно богатство, което в повечето случаи не носи директен доход.
"Според мен българинът се чувства много богат, защото ако погледнем колко са пълни заведенията, дискотеките, колите, които се движат по пътя, това е символ на статут и богатство. Т.е. българинът живее богато. Въпросът е обаче дали е заможен, дали притежава продуктивни активи, които работят за него или за нея, докато той спи. И тук отговорът е абсолютно "не" – категоричен е Макс Баклаян, един от авторите на проучването и изпълнителен директор на компания, търгуваща с валута и ценни метали.
Така например едва 1,1% от българите инвестират в ценни книжа, а 84% предпочитат да държат парите си на банков депозит въпреки ниските лихви и инфлацията, която "яде" спестяванията им. И това при условие, че едва 22% спестяват. От общо 300-те милиарда, които са финансови активи, близо половината – 145 милиарда, са под формата на собствен бизнес, което от друга гледна точка е добра новина, защото развива икономиката, посочва Баклаян.
"Става въпрос за народопсихология и емоция, защото хората инвестират в много по-голяма степен емоционално, отколкото рационално. Българинът е недоверчив и това е напълно логично, защото много пъти е бил лъган и краден от различни институции", обяснява финансистът причините българинът да държи парите си или в банка, или в имот.
Чувстват ли се забогатели българите?
"Чувствам се нормален човек – стигат ми за ядене, за пиене, имам къде да живея, имам бъдеще, няма да ме изгонят от вкъщи – казва Петър, собственик на малък печатарски бизнес. И пояснява: – Стигат ми парите за ток, за парно, за вода, за телефон и за екстри. Някои хора забогатяват, други си остават бедни. И тези, които са бедни, гледат на богатия в канчето и искат да станат и те богати."
Нормално е хората да искат да имат повече – разсъждава Мариана, която е музикант:
"Мисля, че българинът наистина е забогатял, но малко – не може да си позволи много работи. И му се иска повече, на всеки нормален човек му се иска повече да има."
Йорданка пък е на 88 години, пенсиониран инженер:
"Чувствам се среден човек. Не богата, нормално, посрещам нуждите що-годе. Пенсионер човек какво да изкарва? Достатъчно ми са, горе-долу. Но да има повечко е добре. Все пак по е добре, отколкото по-рано. Това е присъщо на българина да има, човек не се насища, иска все повече да има", казва възрастната жена.
Количествените натрупвания до момента не водят до качествени изменения, обобщава социалният антрополог Харалан Александров, с когото погледнахме въпроса от гледна точка на народопсихологията:
"Очевидно е, че има количествена промяна – просто забогатяха българите през тези години. Дали има качествена е трудно да се каже, но по-скоро може да се каже, че количествената не се трансформира в качествена, тъй като, както става ясно от това проучване – огромната част от богатството е във вид на недвижимости, което може да се разгледа и като актив, но и като пасив, защото ликвидността е доста по-ниска. Това е много традиционен модел. Забелязахме го в обратен план през 90-те години, когато българите обедняваха. Разбира се, първо се жертваше луксозното потребление, после пътуванията. Двете последни неща, от които българите се отказваха бяха инвестицията в образованието на децата и собствеността. "Моят дом е моята крепост" – това наистина е кредото на този народ и това едва ли ще се промени скоро, то е много дълбоко и по някакъв начин свързано с травматичната идентичност на българската общност. Имаш усещането, че светът е драматично и застрашаващо място и искаш да имаш нещо, за което да се хванеш", коментира Харалан Александров.
Има и други предпоставки за тези възгледи, произтичащи от стопанската история на България, в която българинът не е имал възможност да се докосне до по-разнообразни инвестиционни инструменти. Фокусът върху имотите същевременно прави българина свободен човек, неподлежащ на манипулиране от икономически фактори, изтъква още социалният антрополог.
Ще продължи ли да забогатява българинът – бъдещето ще покаже. Но със сигурност в момента се намираме в края на цикъла на поскъпване на имотите, където е съсредоточено основно богатството ни, предупреждава финансистът Макс Баклаян. И съветва – най-ценната инвестиция, която можем да направим, е във финансова грамотност.
Снимки: Иван Гергов, личен архив, БНP, pixabay, ekipbg.com, БГНЕС
