Регулаторите на ЕС планират първия си стрес тест, за да търсят уязвимости във финансовата система извън банките, отразявайки опасенията относно бързия растеж на по-слабо регулирани групи като хедж фондове и фондове за дялово участие, съобщава "Файненшъл таймс".
Плановете на европейските власти да проучат въздействието върху по-широката финансова система на една потенциална пазарна криза, която би включвала и пенсионни фондове и застрахователи, следват подобни стрес тестове на Английската централна банка през миналата година.
Длъжностни лица от основните финансови надзорни органи на ЕС все още обсъждат подробностите за подобен системен стрес тест на небанковите институции, но са оптимисти, че той може да бъде стартиран следващата година.
Този ход вероятно ще породи сериозни опасения сред хедж фондовете, частните кредитни групи и фондовете на паричния пазар, че в бъдеще те биха могли да бъдат подложени на по-строг контрол и ограничения от страна на европейските регулатори, отбелязва финансов издание.
След финансовата криза от 2008 г. предоставянето на заеми се измести от балансите на банките към други фирми, които се държат като традиционни кредитори, но са по-слабо регулирани.
Небанковите институции представляват около една четвърт от общия обем на заемите в еврозоната в размер на 19 трилиона евро в края на 2023 г., според Европейската централна банка, която заяви, че "все повече заеми се предоставят от застрахователни корпорации и пенсионни фондове".
Европейските надзорници са все по-загрижени за непрозрачността и потенциалните рискове, които тези фирми биха могли да представляват, както и за връзките им с банковата система. Кредитирането от банките в еврозоната на такива небанкови фирми се е утроило от 1999 г. насам, за да достигне 6 трилиона евро до края на 2023 г., отбелязва "Файненшъл таймс".
"Видяхме някои кризисни епизоди... при които преливането на ликвиден риск идва от небанковите финансови посредници", каза Клаудия Бух, председател на надзорния съвет на ЕЦБ, пред Европейския парламент на скорошно изслушване.
"Така че е важно това да бъде добре разбрано и добре регулирано. Не всички небанкови финансови институции са по-рискови от банките или други финансови институции, но трябва да се справим с рисковете там по правилния начин, а също така регулирането трябва да бъде насочено към тези рискове", посочи Бух.
Регулаторите на ЕС също така се притесняват, че регионът е бавен в затягането на правилата за фондовете на паричния пазар, които са важен източник на финансиране за банките, оставяйки ги с по-ниски минимални изисквания за ликвидност от тези в САЩ и Обединеното кралство.
Някои национални органи в рамките на Европа вече обявиха, че планират да стартират подобен стрес тест на така наречените небанкови финансови посредници (НБФИ или NBFI), включително тези във Франция.
Процесът ще се основава на специфичните секторни стрес тестове, които вече се провеждат редовно за банки, застрахователни компании, фондове на паричния пазар и клирингови къщи в ЕС.
Целта е да се проучи как една криза би се разпространила между различните части на финансовата система и дали това би могло да увеличи шока, вместо да го абсорбира, отбелязва "Файненшъл таймс".
Дискусиите включват Европейския банков орган, Европейския орган за ценни книжа и пазари, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и ЕЦБ, както и Европейската комисия и Европейския съвет за системен риск.
Регулаторните органи и ЕК отказаха да коментират информацията на "Файненшъл таймс".
В петък Комисията заяви, че ще отложи прилагането на по-строги капиталови изисквания за дейността на банките при търговия с ценни книжа с една година до началото на 2027 г. Отлагането ще позволи на Брюксел да изчака за по-голям яснота дали САЩ ще продължат с правилата, договорени от глобалните регулатори в Базелския комитет по банков надзор.
Междувременно Английската централна банка включи над 50 институции от Лондонското Сити в своя така наречен системен проучвателен сценарий – който включва теоретичния фалит на хедж фонд – за да моделира как период на стрес би се разпространил през небанковите фирми.
Фирмите от Лондонското сити бяха успокоени, когато АЦБ заяви, че устойчивостта е "сравнително висока" при инвестиционните фондове в пенсионните схеми, което беше причинило криза на пазарите на британски държавни облигации две години по-рано.
Но АЦБ също така предупреди, че спешните продажби на активи от пенсионни фондове, хедж фондове и други инвеститори биха могли да засилят пазарната криза, особено след като много от тях имат "несъответстващи очаквания" относно способността си да набират средства в случай на срив.
