Кое почти унищожи и оскъпи нашенските череши?

Стойността на сладкия червен плод – символ на лятото, е подложена на постоянен обзор от онлайн потребителите, включително и на сравнения каква е тя у нас и в чужбина, ден за ден.

Хиляди са и реакциите на ироничните колажи и шеги, вдъхновени от широко тиражираните по-рано нетипично високи за сезона цени за килограм череши из страната. 

Много са и въпросите, на които редица медии търсят отговор, включително и от производители на плодове: Ще ядем ли въобще тази година череши, от къде и на каква цена, а също и дали тя ще падне или не за Черешова Задушница?

За черешите в момента по пазарите от екипа на "БНР - Проверка на факти" потърсихме председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ)  Владимир Иванов, от чиято институция следят как се движат цените на едро:

“Главно са гръцки, има и български, но не са добро качество... Излизат някакви анемични количества, но много малки. В момента цената е около 8 лева.“ 

Това нормална цена ли е за сезона?

"Тя не е нормална цена от гладна точка на това, което се е получавало през годините. Когато имаме нормална реколта, по това време горе-долу виждахме една цена около 4 лева или под 4 лева. Към момента е нормална за това, което се случи поради много малкото предлагане на череши”, каза Иванов, както и изтъкна, че цените на плодовете тази година са пряк резултат от лошото време.

“Изобщо всичката тази реакция, която наблюдаваме сега във връзка с цените на плодовете и зеленчуците, изцяло се дължи на промяна в климатичните условия. Няма никаква връзка с валутата или с нещо друго. Просто много лоша реколта - при такъв дефицит е нормално да наблюдаваме и такива ценови изменения”, подчерта председателят на ДКСБТ, които ще правят обзор на цените на храните на едро "седмица за седмица", за да се избегнат всякакви спекулации в обществото на тема поскъпване на стоките при или в процеса на присъединяването ни към еврозоната:

"Инициативата от понеделник е да съобщаваме всяка седмица за движението на основните хранителни продукти с оглед това да се избегнат спекулации с цифри, неверни информации, тъй като много зачестиха подобен тип явления с цел да се постигнат някакви други цели, а не да се дава информация на пазара. Затова всяко едно движение, всяка седмица, през медиите, през средствата за масово осведомяване, хората да знаят как се движат цените и плод на какви процеси са. Отделно от това да се следи зорко от обществото, да се наблюдава как се движи пазарът, за да се избегнат всякакви спекулации, свързани с въвеждането на еврото, което щяло да доведе до някакво бурно поскъпване или неформални взаимодействия в ценообразуването“.

"Всичко това може да се вижда, да се следи постоянно седмица за седмица - мисля, че е доста къс период каквото и явление да се прояви, то бързо може да се съсредоточи общественото внимание и хората да знаят, че се наблюдава пазарът. И що се касае до незаконни и друг тип такива некоректни действия, да може да се реагира веднага със средствата на закона", каза Владимир Иванов.

Лошата черешова реколта тази година е следствие от измръзване на овошките поради сериозния спад в температурите по време на буйния им цъфтеж, предизвикан по-рано от необичайно топлото време за сезона, потвърди в коментар за рубриката „БНР – Проверка на факти“ бившият директор на Института по земеделие – Кюстендил и настоящ производител на плодове професор Димитър Домозетов, когото също потърсихме за коментар.

От къде са в момента черешите, които може да си купим?

“От Петричко има малко череши, които се доставят по пазарите, от Турция и от Гърция. Други няма! Български череши по пазарите - не, не са. Съвсем мъничко, които са от запазени места. Такива при Кюстендил, например, село Жиленци, където има нещо мъничко, но мъничко. Чух за района на Радованските тераси, може би нагоре над Драговищица, нещо от Коньово - основният черешопроизводителен район, където са открили един пункт за череши. Това е подигравка“, каза професор Домозетов, който към днешна дата прилага агрознанията си на практика в свое собствено стопанство в Кюстендилско, където овошките са сред най-засегнатите от пролетните студове.

“Самият аз имам 100 декара череши, 120 декара ябълки, 100 декара сливи, 100 декара круши и всичко е така. Крушите броих плодовете и от 100 декара имам 9 плода - безумно малко!“, разказа още той: 

“Природата е такава, каквато е и ние трябва да се съобразяваме с нея, да се пригаждаме. Сега виждате, че самоплодните черешови сортове Жълта Дроганова и Стела съвсем мъничко завързаха, но това е по 20-30 или 50 плода на дърво. Това няма стопанско значение - няма кой да го бере и птиците ще си свършат работата. Косовете сега имат малки пиленца, които скоро ще станат и по-големички, някои ще излетят, а всичко е гладно по полето и ще изядат цялата остатъчна продукция”. 

Къде все пак е възможно да са оцелели череши?

"В някои долинки ще има по нещо. В градовете и в селата вътрешно, където се затопля по една или друга причина пак ще има нещо, където са закътани зад къщите дървета, но това не е стокова продукция. Вижте, светът вече се ориентира към оранжерийно отглеждане специално на черешите - около щата Мичиган; французите и те правят, холандците и те, а и ние ще се принудим да правим оранжерии. Там вече може да се използва слабо растящата подложка Гизела 5, но за съжаление ние тук създадохме насаждение на Гизела 5 на полеви условия и те дадоха своите отрицателни резултати”. 

"В определени региони няма такова засягане на площите, но в други е на 100 процента – особено в района на Пазарджик има места, където изобщо няма да имаме череши“, добави председателят на ДКСБТ, според когото черешите тази година "няма да са основен продукт на нашата трапеза – определено е много лоша реколтата и много са сериозни пораженията за българските производители".

Кога можем да очакваме повече български череши?

"Това, което има като продукция, каквото е останало, в момента започва всичко да се предлага на пазара", каза Владимир Иванов, според когото "може би до 5-ти, до 10-то юни каквото има, това ще е на пазара като цяло":

"Предимно ще има и внос. Добре, че сме част и от общия пазар и има откъде да дойдат черешите, докато, ако не бяхме част от общия пазар, трудно щеше да се намери и стока, щеше да има доста сериозен дефицит. Като цяло ще е малко предлагането и цените ще са на по-високи стойности". 

Попадали ли сме и в предишни години в подобна ситуация?

“Не, не е новост. Когато има такива климатични проявления се случват такива неща, но не са били чак в такъв мащаб. Последните години зачестиха такива едни късни студове, които масирано да унищожат, примерно, цели масиви декари. Студ точно, когато не трябва, точно по време на цъфтеж“, обясни председателят на ДКСБТ:

"Като цяло не върви добре 2025 година от гледна точка на плодовете. Имало е и друг път такива лоши години. 1992 година беше една рядко лоша година от тази гледна точка - с много късни студове, с много неприятна пролет". 

 “8 и 9 април бяха фаталните температури. Не знам дали е нова тенденция. 1985 година имахме така големи студове до -29 градуса и тогава измръзнаха и части от дърветата. Сега не се получи да измръзнат части с изключение при ябълката“, добави професор Димитър Домозетов:

"Някога съм чувал, че 1953 година бобът е свален от коловете от слана на 24 май, но такава случка като тази да измръзнат всички овощни видове... Защото от -1,1 градуса до -2,2 градуса започват да измръзват плодните органи. След това вече настъпва суматоха и понеже беше мраз (от 5 градуса до -8 или -9 градуса) се нанесоха сериозни щети по плодните органи на овощните дървета. Те спонтанно започнаха да цъфтят всички най-много заради това, че предишните дни (около две седмици) бяха много топли и всички овощни видове - и ранни, и късни, цъфнаха едновременно и в този момент ги хвана този студ неподготвени и компрометира реколтата от овощни видове в България почти изцяло”.  

Кои други плодове са пострадали?

“Другите са кайсиите - те също пострадаха доста. При ябълката предстои да видим какви са щетите. Определено има щети, но при ябълките ще имаме предлагане. При прасковата също предстои да видим. Всичко зависи къде този късен, пролетен студ е засегнал и в каква степен насажденията, но при черешите и синята слива са доста сериозни пораженията”, каза Владимир Иванов от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

"Грижите за овощните дървета не спадат - сега покрай преваляванията особено при ябълката струпясването тръгна повсеместно борбата при него е малко трудна и продължителна“, обясни потършевият овощар.

Ако перифразираме Мария Антоанета, "като няма череши" какво да ядем?

“Като няма череши, ще ядем домати и краставици, ако не ги удари градушка и тях, дини и пъпеши“, каза професор Димитър Домозетов, а Владимир Иванов посъветва потребителите да се насочат към ягодите:

”Засиленото потребление на ягодата до някъде доведе и до задържането и на цената. Към момента имаме едни равнища на ягоди около 5,50 лева срещу 4,50 лева по същото време на миналата година. Това задържане на спада на цената е следствие на усиленото потребление на ягоди, тъй като се заменя“.

"При липса на череши може да ядем и ягоди, ябълки, банани, да речем. То други плодове български, характерни за сезона, освен ягодите няма. На практика ягодата е основен заместител в момента на черешата. Има с какво да заменим - пазарът е разнообразен! Фактически и череши, ако желаем, можем да потребим, но ще е на по-висока цена", предупреди председателят на ДКСБТ.  

Ние като потребители можем ли да различим българските от вносните череши?

“Няма как да ги различите! Обикновено и по опаковки, и по начин на етикиране, по начин на подреждане, ако се спазват всички законови изисквания. Те трябва вносните да са си в опаковки с отбелязани партидни количества и т.н. Българските също лесно може да ги различите така, но ако ги изсипем в неутрална опаковка доста трудно може да различите къде е българска и къде е вносна череша”, каза Иванов. 

“Трудна работа е това, трудна. За окото на специалиста – може, но трудно. И затова всички пишат “Кюстендилски череши”, а те ги няма! Тази година, я, да видим колко череши ще се такива!”, добави професор Домозетов.

Подробности може да чуете в звуковия файл.



ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Основателни са реакциите на потребителите на по-високите цени на черешите тази година, както и на производители на плодове, чиято продукция е в огромна степен унищожена от лошото време. ВЕРНИ са огромна част от данните, цитирани в разработките по темата на медиите, много от които извършват регулярни проверки из пазарите и магазините по места, за да проследят на какви цени се предлага въпросните плодове в момента. ПОДВЕЖДАЩИ често са обаче, поставените заглавия на някои статии, написани вероятно с цел привличане на внимание от обществото.

Впечатление прави, че с наближаване на датата, на която ще бъдат публикувани конвергентните доклади за България на Европейската комисия и Европейската централна банка, онлайн се увеличава броят на публикациите на потребители с НЕВЕРНИ твърдения, че скокът в цените на черешите е пряко свързан с евентуалното присъединяване на страната ни към еврозоната.