В сезона на абитуриентските балове и в самия край на учебната година през юни поглеждаме към вълненията на младите хора, на които предстои да отворят нова страница в живота след завършване на средното образование. Присъщо на всеки тийнейджър е да има много мечти и планове за своята реализация след положение усилия и натрупаните знания в училище. Разговорът по теми като талант, интереси и бъдеща професионална реализация вълнува и родители, и ученици и то много преди да дойде време за зрелостните изпити в края на 12-ти клас. Според обобщените данни на една от агенциите, които служат като посредници между висшите училища и средношколците, българските ученици най-често се насочват към специалностите икономика и мениджмънт, или пък програмиране и компютърен дизайн. След тях сред желаните професионални направления се нареждат психология, инженерни науки, медии и комуникации, педагогика, медицина и т.н. По думите на мениджъри в образованието, младите хора стават все по-ориентирани и още от 9-10 клас много ученици заминават на езикови ваканции в чужбина. Така те тестват чуждата образователна система, трупат опит и знания и не на последно място – ориентират се в необятния свят на предлаганите образователни програми. Когато отрано знаят какво искат, децата са по-мотивирани и по-лесно могат да изберат правилното висше училище в което да продължа след гимназия.
Не е учудващо, че новите млади, които са израснали с компютърните приложения и свободно боравят с новите технологии, са изкушени да продължат образованието си тъкмо в такива области. Вече е тенденция университетите да предлага комбинация на приложни компютърни науки в съчетание с широкото навлизане на изкуствения интелект във всяко специализирано обучение, отбелязват анализатори на тенденциите в образованието. И макар да живеем в свят, в който да боравиш с новите технологии отваря по-широко поле за реализация, българските младежи не губят интерес и желание да се занимават с изкуство и да се изявяват на сцена. Точно това показва срещата ни с учениците, които всяка събота репетират в театрално студио "IUVENES". Повечето от тях са възпитаници на гимназии със стопанско-банков и икономически профил. Казват, че искат заниманията с театър да продължат да доминират в живота им и има конкретно обяснение за това: "Тук ние работим с емоциите си, в студиото се събират деца, които имат сходно мислене, сходни възприятия и тук те си създават среда. Ние сме като едно семейство, една общност" – казва Венета Атанасова, която е професионален актьор и ръководи ученическото студио за театър "IUVENES" от 2007 г.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Първото, с което посрещам всички нови членове на трупата е, че тук не е училище, не се пишат оценки, тук всеки идва, за да намери нещо, което ще му напълни душата. Но най-важната оценка, според мен, я поставя публиката и самите деца. В групата ни има приемственост, има младежи, които много отдавна са завършили, но не искат да си тръгват. Самият факт, че дори завършилите училище продължават да искат да идват и не се отказват от трупата е показателен за нуждата от този театър в живота на нашите млади хора. Вмъквам ги в нови постановки, където образите позволяват да има и по-големи на възраст персонажи. Така те предават своя опит на новите членове. Аз много държа в трупата да има приятелски отношения, не допускам конфликти. Винаги говоря с тях като със зрели, големи хора."
Аксения Панчева е с отличен успех в Националната финансово-стопанска гимназия в София. Със същия успех и отдаденост тя посещава и театралното студио. По думите на момичето, човек не трябва само да учи или да работи, а трябва да се занимава поне с един вид изкуство, за да има по-различна перспектива на мисленето си за живота:
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"По театъра ме запали моята баба, като цяло в моето семейство много се отделя внимание на изкуството. Не е нужно да се вписваш в някакви обществени норми и да си част от стадото. Трябва сам да имаш изграден вкус и стил. Аз се опитвам да бъда различна от моите връсници и заниманията с театър ми помага в това. Когато играем различни роли, това ми помага с различните хора да комуникирам по различен начин. С хората в училище отношенията се едни, но с хората в театралното студио сме в различни взаимовръзки и това ме обогатява, влизам в повече роли и така се адаптирам според средата. Театъра е магически свят, колкото и да звучи клиширано, идвайки в театралното студио и влизайки в ролите, ние се отърсваме от проблемите, забравяме за нашите чисто тийнейджърски проблеми. Чрез театъра, ние живеем един по-вълнуващ и по-истински живот."
В момента трупата, ръководена от Венета Атанасова се готви да постави на сцената спектакъл по мотиви от Омировата "Илиада". На учениците се налага да се превъплъщават в гръцки богове и атлети от митологията. Седемнайсетгодишният Денис от 31-ва езикова гимназия в София влиза в образа на двама от главните герои:
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Като цяло ми харесва да се занимавам с театър, в тази среда можеш да покажеш себе си. Освен това много ми харесва да се превъплъщавам и да си въобразявам, че съм като Ахил, или като Агамемнон. За мен това е начин да си намериш мястото в живота. Бих искал и след училище да продължа с театъра, но заради трудностите при кандидатстването, а и конкуренцията след това, мисля, че няма да избера тази професия. Сега в постановката за Троянската война най-важното, за да влезеш в роля е да се почувстваш като твоя герой – какво мисли, как се облича, да си представиш, че все едно живееш на планината Олимп. Помагат ми и филми като "Троя", "300 спартанци”. Но трябва и да се чете произведението на Омир, все пак театърът ни дава и много обща култура."
Mартин също е на 17 години. Той е възпитаник на едно от неделните български училища в Испания, но семейството му е решило да се върне в България по време на пандемията през 2022 г. "Харесвам всички хора в театралната студия, заради тях съм тук" – споделя ни Мартин и продължава:
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Пълно удоволствие ми е да идвам, а и тук съм себе си, мога да се представя такъв, какъвто съм, да изразявам емоции. Затова искам да се занимавам и занапред с театър. Искам да стана добър актьор, даже това ми е детската мечта и когато се върнах в България, дълго време не намирах къде мога да продължа да се занимавам с театър. Много обичам да танцувам народни танци. На тях ни учеха в българското училище в Испания, но като се върнах тук за съжаление виждам, че в българското училище народни танци не се научават – това ми липсва."
