В поредния епизод на видеокаста "Двете страни на монетата" психологът Ани Владимирова и журналистът София Владимирова отново поставят една от най-сериозните и често премълчавани теми на нашето време – професионалното прегаряне. Не като диагноза, а като изповед, не през статистики и теории, а през личната история на Светослав – мъж, който достига до пълно вътрешно изтощение, преди да се осмели да промени живота си напълно.

Престижна работа, амбициозни проекти, сигурност. Но зад добре подредения LinkedIn профил се е случвало нещо друго. Светослав е бил част от "успешните" – добра позиция, кариера с растеж, отлични перспективи. Но под подредения, на пръв поглед живот, ден след ден, започва да се натрупва вътрешна тишина, с която не успява да се справи. Това е тишината на прегарянето – процес, който не идва с гръм, а с постоянна загуба на смисъл и енергия.

Как работата започва да променя човека, когото обичаш?

"Започнах да се събуждам уморен. Да се прибирам у дома и да не искам да говоря. Не защото не обичах близките си. А защото вече не се чувах сам".

Светослав не говори за прегарянето като етап. Той го описва като процес на разпадане – бавно, почти невидимо, но изключително разрушително. В разговора той разказва: прегарянето не спира до офиса. То се влива във връзките, семейството, в онези малки мигове, които трябва да са пълноценни и осмислени. Какво става, когато вечер се прибираш вкъщи, но мислено още си пред екрана?

Кога спираш да си партньор и започваш да бъдеш просто уморен човек?

Можеш ли да си тръгнеш, когато "всичко изглежда наред"?

Светослав разказва за най-трудното решение – да напуснеш "перспективна работа", без да имаш план Б. Без да знаеш накъде, но да знаеш, че натам път вече няма.

Той не дава рецепта. Може ли човек да се откаже от сигурна работа, висока заплата и утвърден път – в името на психичното си здраве?

Светослав го прави. Но не с лекота.

Говори за страха от неизвестното, за сблъсъка със себе си, за онзи момент, когато най-трудното решение се оказва и най-необходимо.

Днес той започва отначало. Не със старта на нова кариера, а с връщането на вътрешния си мир. С възможността да слуша дъщеря си. Да гледа през прозореца, без да брои минути. Да прави избори – и да усеща, че са негови. Сега е по-различен. Не защото е открил нова формула, а защото е решил да не заглушава вътрешния си глас.

В откровения разговор с Ани и София той споделя какво се крие отвъд "напуснах работата си" – съмненията, търсенето, и постепенното връщане към онзи живот, който не гори, а живее пълноценно.

Този епизод е не просто разговор. Това е огледало за всички, които отлагат почивката си. За всички, които носят успеха си като товар, а не като желана цел. За онези, които се чувстват уморени не от работата си, а от това, че вече не се разпознават в нея.