7
Уникалните за България летни Вагнерови празници на Националния ни оперен театър тази година започват на 26 юни с премиера на "Танхойзер" – деветото заглавие на Рихард Вагнер в репертоара на столичната трупа.
Директорът на театъра спомена гастролите в баварския град Фюсен с цялата тетралогия "Пръстенът на нибелунга", гостуването в Минск със "Зигфрид"–първото изпълнение на опера от Вагнер в Беларус въобще, както и историческото "окупиране" на Болшой театър с цели шест софийски постановки след 37-годишно отсъствие на българи на престижната московска оперна сцена.
"Ние всички сме много горди с българските оперни певци, без които аз не исках да правя този Вагнеров маратон. Така че, мили колеги, аз ви благодаря!Вие ми повярвахте. Никога не съм ви задължавал. Някои орисаха, че Вагнер ще ви развали гласовете – напротив, ние доказахме, че Вагнер оправя гласовете, които често пъти не са поставени както трябва, така че аз съм горд с вас,благодаря ви и вие го доказвате всеки миг.В постановката на "Танхойзер" ние имаме най-доброто вокално присъствие в България, което може да се чуе.Както и в целия "Пръстен". Това е националното богатство, което е съсредоточено в Софийската опера."
Пламен Карталов подчерта, че новата постановка на "Танхойзер" е щастливо съвпадение с юбилейната свещена 2025 година за християнския католически свят. На всеки 25 години Светите двери на катедралата "Свети Петър" във Ватикана се отварят за пилигрими от цял свят, които да получат опрощение и да бъдат благословени. А мотото на това поклонническо пътуване към Рим е "Поклонници на надеждата". Режисьорът вижда в операта на Вагнер нравствена връзка на либретото и музиката с посланието на църквата и обществото за консолидация на вярата, за оптимизъм и надежда в днешния свят на войни, забравил човешката ценност на добродетелите,свят на самоувереност и алчност на политици, на проповедници на демокрация и на хора, които са се отдали на удоволствия и власт. В този контекст новата постановка на "Танхойзер" с български оперни певци се превръща в съвременна драма - не просто за греха и прошката, а за човека, който търси цялост и свобода в един свят, разкъсван между крайности.
Диригентът на постановката Константин Тринкс е добре познат на българската публика и много обичан в Софийската опера. На пресконференцията той сподели, че е щастлив да работи отново в София с Пламен Карталов. Маестро Тринкс определи изпълнителския състав на Операта като прекрасен: най-добрите певци, най-добрите оркестранти, най-добрият ансамбъл. Диригентът подчерта, че в "Танхойзер" няма да пеят гости от чужбина, с което Софийската опера трябва много да се гордее, защото той не се сеща за германски театър, който може да постави Вагнерова опера, разчитайки единствено на собствени ресурси, а в София има двоен, дори троен солистичен състав.
"Първият път, когато дойдох тук, беше през зимата на 2015-та, преди повече от 10 години. Беше голямо приключение – със сняг и "Тристан". Да, беше наистина забележително. А сега е по-скоро като да се прибера вкъщи, при семейство, което познавам много добре и при трупата, с която се чувствам като у дома си. Понякога е било трудно заради натоварения ми график да разполагам с достатъчно време тук. Много съм доволен, че този път идвах три пъти предварително, за да работя с певците. И сега работим една седмица само върху музиката със солистите. Много щедро е за мен да разполагам с това време. Така че съм щастлив, защото развихме вокалните образи с певците, а днес е първият ден, в който започваме с оркестъра. Познавам този оркестър много добре,познавам потенциала му и съм абсолютно сигурен... знам, че ще свири фантастично."
Сценографът от Хърватия Свен Йонке също е добре познат на столичната публика с бляскавите постановки на "Парсифал", "Янините девет братя", "Електра", "Чичовци" и "Лоенгрин". Пред журналистите на пресконференцията той сподели, че режисьорът Пламен Карталов му дава пълната свобода да работи върху всяка концепция.
"В един момент след представянето започваме да обсъждаме и да пишем имейли посред нощ, когато дойде вдъхновението. След първия кръг от творчески дискусии отиваме в техническия отдел, опитвайки се да видим дали нещата са възможни, защото експериментираме и със сценографски елементи, които често са, бих казал непостоянни, променливи. Като нещо, което не е толкова фиксирано и праволинейно. Това, на което много се възхищавам, е, че можем да работим до последния ден на премиерата, така че винаги има нови идеи за някои детайли или някои елементи на сцената, които все още трябва или могат да бъдат реализирани във финалните моменти, което е лукс, защото обикновено в операта всичко трябва да е изработено и фиксираноедна година предварително."
Снимки: operasofia.bg, БТА, Facebook /Sofia National Opera and Ballet
