Тази седмица Брюксел ще представи правни мерки за пълно спиране на вноса на руски изкопаеми горива в ЕС, но европейските власти забавят плановете за отказване на блока от по-малка, но далеч по-сложна зависимост в областта на руската ядрена технология, съобщава "Файненшъл таймс".
След пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна, страните от ЕС са платили на Русия над 200 милиарда евро за горива. Вносът на въглища и петрол е санкциониран, а вносът на руски природен газ трябва да бъде постепенно спрян до 2027 г.
Същевременно ядреното гориво представлява само около 700 млн. евро от 22 млрд. евро, платени на Русия през 2024 г., според мозъчния тръст "Брьогел". Но европейски служители предупредиха, че рискът за енергийната сигурност на ЕС е огромен, ако Москва внезапно прекрати доставките.
Справянето с руския ядрен внос е много по-сложно.
"Технически погледнато, веригата за доставки на уран е много сложна. Следователно е необходимо постепенно премахване", посочи пред финансово издание Бен Макуилямс, асоцииран сътрудник по климат и енергетика в "Брьогел".
ЕС разполага със 101 ядрени реактора, от които 19 са съветски конструкции "ВВЕР". Блокът разчита на Русия за около 20-25% от естествения, конвертирания и обогатения си уран. Ядрените реактори в рамките на ЕС често купуват руски резервни части или изискват експертиза по поддръжка.
В идеалния случай Европейската комисия би искала европейският ядрен сектор да бъде освободен от руски внос до 30-те години на века, заявиха представители на ЕС. Но в документ, публикуван в петък, се предупреждава, че са необходими инвестиции от 241 милиарда евро, за да се изгради вътрешната верига за доставки на ядрена енергия.
Европейски министри ще обсъдят инвестициите в ядрената енергетика на среща в понеделник.
Ходът за постепенно премахване на руския внос е в съответствие с усилията в други западни страни. Канада забрани целия внос на руски уран, а Обединеното кралство въведе 35% мита върху руския обогатен уран. САЩ приеха закон за спиране на вноса на руски уран от 2028 г. През април 2023 г. страните от Г-7 се споразумяха да развиват ядрени мощности, за да се откажат от руското гориво.
Господството на Русия в сектора обаче представлява сериозно предизвикателство.
"Руската държавна ядрена компания "Росатом" е една от най-големите компании във всички сектори на ядрения пазар", каза Дмитрий Горчаков, ядрен съветник в неправителствената организация Bellona.
Ходът съвпада и с ренесанс на интереса към ядрената енергетика в Европа за постигане на по-строги климатични цели, което допълнително засилва натиска върху веригите за доставки.
Плановете за поетапно премахване са изправени пред силна опозиция от Унгария и Словакия, две от петте държави членки с реактори ВВЕР, наред с Чехия, България и Финландия, отбелязва "Файненшъл таймс".
В съвместно изявление министрите по европейските въпроси на Унгария и Словакия заявиха, че амбицията за поетапно премахване през 30-те години на века ще доведе до "по-високи и по-нестабилни цени" и ще заплаши сигурността на енергийните им доставки.
Длъжностни лица в Брюксел казват, че с бавно поетапно премахване трябва да се избягват скокове в цените през целия горивен цикъл.
От 2022 г. насам ЕС работи за диверсифициране на източниците си на уран към страни като Казахстан, Канада и Нигер. Но нестабилността в Нигер, седмият по големина производител на уран в света, породи някои опасения сред представителите на ЕС относно сигурността на вноса и конкуренцията от други играчи.
По-тревожно е преобразуването на добития уран в по-лесно обработваем газ, сравнително нискомаржов и мръсен бизнес, който страните от ЕС с удоволствие възлагат на външни изпълнители.
Предизвикателството би било изграждането на конверсионна индустрия в ЕС, която би могла да се конкурира със значително по-ниските цени на "Росатом", заявиха представители на ЕС. Инвестициите в конверсионни капацитети "изостават", се посочва още в петъчния документ, цитиран от "Файненшъл таймс".
Русия също така доминира 55% от световния пазар на обогатяване, следващата стъпка след конверсията, при която се увеличава броят на реактивните изотопи на уран-235.
Orano и Urenco, две европейски компании, съставляват около 40% от световния капацитет за обогатяване, наред с руските и китайските.
Борис Шухт, главен изпълнителен директор на Urenco, заяви, че компанията вече е започнала да обновява съществуващите обогатителни центрофуги в ЕС, "които първоначално не са били предназначени" да отговорят на увеличеното търсене.
Той е най-загрижен за заобикалянето на всякакви потенциални търговски мерки.
"Вече виждаме тук-там Русия да продава обеми на Китай, а Китай да продава обеми, които иначе не биха били налични в останалата част на света", каза той.
Частите и знанията, необходими за поддръжката на останалите съветски реактори, най-ранният от които е въведен в експлоатация през 1977 г., са друг проблем. Изграждането на умения и увереност сред по-малките предприятия, като например заварчици или производители на тръби, за производство за ядрения сектор, с неговите строги изисквания за безопасност, е дълъг процес.
Най-големият "слон в стаята" обаче са унгарските централи в Пакш, на 100 км южно от Будапеща, отбелязва Макуилямс от "Брьогел".
Унгария отдавна удвои усилията си за руската ядрена технология, като през 2014 г. реши да построи два нови енергийни блока, проектирани от "Росатом", удвоявайки капацитета на своята четириблокова ядрена централа в Пакш, построена през 80-те години на миналия век. Двете централи заедно би трябвало да осигуряват до три четвърти от нуждите на страната от електроенергия.
Въпреки натиска от ЕС и разговорите с френски и американски доставчици, Унгария все още не е направила опит да се откаже от руско ядрено гориво и части. Европейски служители казват, че това е най-чувствителният въпрос, с който трябва да се работи, особено като се има предвид типично проруската позиция на Унгария.
Европейската комисия посочи, че ще използва търговски мерки за постепенно спиране на руските ядрени доставки. Те биха изисквали само претеглено мнозинство от държавите членки за одобрение, а не санкции, които се нуждаят от единодушно одобрение и рискуват на тяха да бъде наложено вето от Унгария и Словакия.
Сама Билбао и Леон, генерален директор на Световната ядрена асоциация, заяви, че приходите, получени от тарифи, трябва да бъдат насочени обратно към индустрията като стимул за изграждане на веригата за доставки.
Фредерик Льолиевр, старши изпълнителен вицепрезидент на "Фраматом" (Framatome), дъщерно дружество на френската държавна енергийна компания EDF, заяви на конференция миналата седмица, че Европа трябва да ускори развитието на вътрешната си индустрия:
"Трябва да имаме тези съоръжения и с интелектуална собственост в Европа, за да сме сигурни, че можем да внедрим програмите, които искаме, и да не разчитаме на никой друг".
