Редица институции – Министерството на труда и социалната политика, Агенцията по заетостта, Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) и МВР, както и народни представители, си поставят ясен ангажимент – да подобрят условията за привличане на хора от традиционните български диаспори в чужбина към трудовия пазар у нас.
Както Радио България първо съобщи, на заседанието на 12 юни т.г. на парламентарната Комисия по проблемите на българите извън страната беше представена платформата "Избери България". Това е програма, която ще се финансира от Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) с 26 милиона лева и основната й цел е привличането на кадри. В рамките й ще бъде създаден и единен информационен портал за административните стъпки, които следва да предприемат желаещите да дойдат у нас.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Всичко, което ес отнася до институции, нормативна уредба, документи – цялата тази информация хората ще могат да я намерят на нашия портал "Избирам България". Надяваме се максимално бързо той да бъде готов. В момента сме в процес по събиране на мнения от наши сънародници от чужбина чрез анкета, която реализираме съвместно с неправителствени организации на хора, завърнали се от чужбина в България, за да съберем най-правилно въпросите, които ги вълнуват", каза Драгнева.
Бесарабската българка Ина Чукур е представител на дружество, занимаващо се именно с привличането на подобни кадри в България, и представи основните проблеми, с които се сблъскват:
"Законът е такъв, че първо трябва да се регистрират там, а след това Агенция "Миграция" да им разреши пребиваването в България. Обаче в момента, в който подаваме – в 7-дневен срок, документите в Агенцията по заетостта, все още няма становище от дирекция "Миграция", и затова ни отказват. След получаване на този отказ ние не само трябва да съкратим тези хора, но и получаваме съдебни дела, които се точат по година, година и половина, което, разбира се, пречи на бизнеса, на възможността да наемаме българи от чужбина. И това често ни отказва да наемаме българи от чужбина, а се насочваме към наемане на други лица" – поясни г-жа Чукур пред Радио България.
Освен от традиционните Украйна и Молдова, особен интерес към България има и от българи от Сърбия – сочат наблюденията на Ина Чукур.
"Има много хора, особено от селата и градовете, близки до българската граница, които работят в производствени предприятия и т.н. Има доста наплив от Сърбия в последно време."
Инициативи като "Избери България" са позитивни, а привличането на хора от историческите ни диаспори е чудесно начинание, но са съжаление ще е "капка в морето" що се касае до решаването на наболелите проблеми на трудовия пазар – внесе суров реализъм Васил Велев, председател на една от най-големите работодателски организации у нас – Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Здравословният му песимизъм е подплатен и от официалните данни на Министерството на труда и социалната политика – от 2018 г. насам е регистрирана заетост на едва 1228 лица с доказан български произход. А заради демографския срив всяка година броят на пенсиониращите се надвишава с около 50 хиляди новопостъпилите на работа в България, което е пряко последствие и от ниската раждаемост:
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"В последните години се раждат под 60 000, пенсионират се малко над 100 000. Ако искаме в следващите години българската икономика да не се срива, трябва да привличаме работна сила – категоричен Велев. – И българската диаспора безспорно е на първо място, тъй като там няма езикови бариери, няма проблеми със социализацията, бита. Но тя, първо, че е малка, второ, няма нужното образование и квалификации в тези граници и в тези размери, от които пазарът на труда изпитва дефицит. Тоест това не би могло да бъде решение на проблема. То спомага, но в едни много тесни граници. За Украйна в момента няма никакви ограничения да започнат работа веднага, но на практика те са много малко", отчете Васил Велев.
В последните 3 години има ясна тенденция за увеличаване на работниците от трети страни – от 10-ина хиляди през 2022 г. до 32 500 през 2024 г., като тук говорим основно за сезонни работници в сферата на услугите, най-вече в туризма, но не само. На първо място са хората от Узбекистан, Непал, Турция, Индия, Киргизстан и т.н. Огромна пречка за бизнеса пред тази позитивна за него тенденция са тромавите административни процедури, категоричен е Велев:
"Това е дългата, тромава, скъпа, времеядна процедура. Ние имаме срокове от порядъка на 4-6-9 месеца след като стартира тя до момента, в който чуждестранният работник или специалист започва работа. Всеки разбойник може да мине границата нелегално и след ден да е в центъра на София и да си пие кафето на "Витошка", но изряден работник, специалист, подбран, със сключен договор, не може легално да започне работа 9 месеца. Нямаме и онлайн кандидатстване – макар и теоретично да има, накрая на практика трябва да се донесат едни документи в оригинал на гише. Т.е. какво му е онлайн тогава?", възмущава се Велев. По думите му, проблем има и с консулствата и посолствата – например в момента в консулството ни в Делхи се дава ред на опашката за тепърва подаващи документи чак за януари-февруари догодина. Това означава, че с всичките процедури биха могли да започнат работа чак през 2027 година.
За разрешаването на изброените проблеми има създадена работна група, оглавявана от вицепремиера Гроздан Караджов, в която влизат различни институции и работодателски организации. Амбицията е ясна – съвсем скоро да бъдат предложени и гласувани от парламента законови промени, облекчаващи наемането на работници от трети страни, които да влязат в сила дори преди края на летния сезон.
Снимки: Pixabay, Facebook /Йоанна Драгнева, Избери България, events.starazagora.bg, БГНЕС, Министерство на регионалното развитие и благоустройството
