Ева Веселинова отдавна не е само усмихнатото лице, което поднасяше "златния скункс" в "Господари на ефира". След години, прекарани между спонтанните репортажи на улицата и ранните включвания в "На кафе", тя решава да замени телевизионния ефир с полето на свободната онлайн журналистика.
В поредния епизод на видеокаста "Двете страни на монетата" психологът Ани Владимирова и журналистът София Владимирова показват една по-различна Ева – журналист в YouTube, майка на близнаци и жена, която не се страхува от нови предизвикателства.
В разговора Ева признава, че телевизията ѝ е дала дисциплина и размах, но също така е започнала да ѝ отнема нещо много по-ценно: усещането, че сюжетът на собствения ѝ живот се създава от самата нея. След раждането на близнаците Александър и Михаил тя си позволява пауза, в която преосмисля как иска да бъде журналист, майка и публична фигура едновременно. Резултатът е малък ъгъл в хола, две LED лампи и камера, която не се интересува от телевизионен рейтинг, а от честността на съдържанието. В това пространство тя записва, монтира и излъчва репортажите си – процес, който, по нейните думи, отнема повече часове и енергия, но ѝ връща усещането за пълен контрол.
Свободата обаче не е само техническа. В YouTube тя може да публикува материали, които не биха намерили достатъчно ефирно време, или биха попаднали под редакторска намеса. "Ако фактите са открити, всеки зрител може сам да прецени, без аз да определям финалната присъда", казва тя и признава, че това усещане за честност ѝ липсва дори в най-смелите телевизионни формати.
Историята обаче не е само за работата. Ева говори откровено за баланса между изработването на видеоклип и сглобяването на детски пъзел. Близнаците вече разбират, че когато лампите светнат, трябва да пазят тишина, но научават и нещо по-важно: че "моля", "благодаря" и критичното мислене преди да повярваш на всяка новина, са навици, които ще ги пазят. Що се отнася до съпруга ѝ, той остава невидим за обективите, и тя държи да запази отношенията си далеч от любопитните погледи.
В края на епизода Ева споделя и дали би се върнала на телевизионния екран: може би да, но само ако условията позволяват гъвкав график за вечерните приказки и поне 60% редакторска свобода. Дотогава предпочита риска и удоволствието да носи "тежестта" на професията си единствено на своите рамене.
Разговорът завършва с усмивка, но и с ясното послание, че истинската стойност на журналистиката не се измерва в ефирни минути, а в това доколко оставаш верен на идеите си, когато камерата угасне. Гледайте:
