Какви грешки бяха направени по време на кампанията за влизането ни в еврозоната, как дезинформацията създаде страхове в обществото, какво ни казва Докладът на ЕК за върховенството на правото в България, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Георги Стоев, икономист, автор на платформата Bulgaria-entering-eurozone, в която отговаряше безплатно на въпроси на граждани.
Спасителна акция
"Аз реагирах емоционално на едни протести, при които замерваха сградата на Европейския съюз. Общо взето, виждаше се една ярост, един гняв, в които аз разчитах, всъщност, незнание, липса на информираност. Повечето ми колеги тогава живееха с идеята, че това са хора, които са обречени на пропаганда. Изобщо, обществото се отнасяше към тях с голямо пренебрежение, а всъщност обществото имаше задължение да обясни какво идва с тази промяна.
Като всяка промяна, тези, които я въвеждат, са длъжни да обяснят каква е тя, какви ефекти ще носи, какви рискове носи, в каква ситуация се въвежда, какви ползи има и т.н. Това нещо сякаш липсваше. Ако изобщо някой се опитваше да прави някаква кампания, тя беше много вяла и несигурна. Всъщност, точно на липса на информираност стъпи цялата политическа енергия, която се опитва да мобилизира гняв срещу българското членство в Европа, изобщо, не само в еврозоната.
Предполагам, че хората, които си измисляха аргументи против еврото, планът им е бил да дестабилизират България в смисъл на нейната геополитическа ориентация, т.е. някакво търсене на изход от ЕС. Така че трябва да се разграничават хората, които са чисто емоционални, които ще ви кажат, че просто обичат българския лев, или пък смятат, че българската държава ще се стопи. Но има и хора, които имат конкретен план в главите. И този план не е толкова свързан с монетарната политика, а по-скоро с присъствието на България в ЕС."
Много "шум" без ясен сигнал в кампанията
"Мисля, че повечето участници в този процес подцениха това, че българите не вярват на своята държава, на своето правителство. Ако по някакъв начин се стъпи на хипотезата, че българите има някакво доверие във властта, и от там почне да се изгражда цялата кампания, властта ще ви смени парите и всичко ще е наред, и то ще го прави във ваша полза. Би било чудесно, но проблемът е, че българите не вярват на правителството и на своите политици. Това е големият проблем, който се подценяваше, и по този начин се подценяваха и страховете на хората, и техните практични притеснения. Подценяваше се тяхната липса на информираност. Това беше използвано много адекватно от опонентите на еврото."
Докладът на ЕК за върховенството на правото в България и липсата на справедливост в България
"Аз лично бях изненадан от тайминга на този доклад, който беше публикуван паралелно с решенията на Европейския съвет, но ако приемем, че не е случайно, т.е. ако приемем, че има някакво послание за това в същия ден, в който България става или бива приемана в еврозоната, да ни бъдат надърпани ушите за правовия ред и за върховенството на закона, ако приемем, че това е търсено като ефект, посланието е много ясно, а то е – ние ви приемаме въпреки всичко."
Към кого е посланието
"Към всички, от които зависи България да бъде демокрация. Аз не знам дали упрекът конкретно към едно лице или към една политическа сила, например ГЕРБ, но тази политическа сила трябва да си поеме своята отговорност за грешките и за липсата на смелост и въображение как да се извърши тази промяна към правов ред и към устойчива демокрация.
Но посланието е много директно, ако прием, че не става дума за съвпадение във времето, посланието на ЕК към гражданите е – "Вижте какво, не си мислите, че вашите политици всъщност нещо направиха за еврозоната, ние ви приемаме, защото не искаме да ви дадем на СССР, а вие от тук нататък ще трябва да продължите да се оправяте, защото доникъде не сте като демократично общество и като развита зряла демокрация. Вие всъщност тъпчете на едно място или се движите назад. Това е всъщност това, което трябва да се прочете, не знам даже дали е и между редовете или директно в текст трябва да се прочете.
И от тук насетне, ако сега прочетем това като упрек към един човек, да речем към Борисов или към една партия, да речем ГЕРБ, това според мен ще е грешка. Защото това означава всички в другите политически сили, в опозицията, в медиите, в академичните среди не сме си свършили работата като общество.
В частност от тази част от обществото, от която се очаква да бъде активна в този процес по узряване, съзряване на демокрацията. Обаче за нас борбата за демокрация, за върховенството на закона, остава. Трябва да припомняме постоянно и все по-гръмогласно, че еврозоната не е крайна спирка. Цялата работа сега започва."
Съществува ли непредвиден риск
"Нито от икономическа, нито от политическа гледна точка съществува някакъв сценарий, при който България да не влезе сега в еврозоната на първи януари. Това не означава, че извън тези фактори няма нещо друго, което аз сега не се сещам за него. Все пак виждате в какъв свят живеем. Ако ви дам прогноза, че нещо е 100% сигурно, не трябва да ме слушате, но от гледна точка на политиката, на законодателството, всичко е свършено.
Тоест, ако утре падне правителството, това няма да има отношение към членството. Ако бюджетът не бъде изпълнен, това няма да има отношение към членството. Ако България спре да си плаща дълга по някаква причина, не казвам, че ще стане така, просто хипотетично го казвам, това няма да има отношение към членството. Не че на теория в страна от еврозоната не може да се случи да дойде диктатор на власт, който да каже, например, национализирам банките... Това вече е много страшна прогноза. Опитвам се да кажа, че в хипотезите винаги може нещо много лошо да се случи, винаги може да стане и по-зле от това, което си представяте, че може да се случи."
От геополитическа или от икономическа гледна точка е по-важно влизането ни в еврозоната?
"И двете са важни. Икономическата полза не е толкова свързана с това, че като отидете в Гърция, ще платите по по-добър валутен курс капучиното си с вашата кредитна карта. Не е свързано с това, че ще се спестят пари.
Голямата полза е, че премахваме един политически риск, политическия риск българското мнозинство в Народно събрание да променя валутния режим. Това постигнахме. Тоест ние се събудихме вчера в една по-сигурна България и за страна, която не вярва в своите политици, това би следвал да е добра новина."
Кои бяха най-странните въпроси, зададени от гражданите, как дезинформацията усили страховете им и наистина ли има покачване на цените сега у нас, чуйте в звуковия файл.
Снимка – личен архив
