Според Доротея Николова фразеологизмите от една страна са гъвкави, от друга страна не можем да проследим откъде са тръгнали, но въпреки това ги използваме.
„Нямам пукнат петак е от османско време. Тогава най-дребната монета е била петак, което всъщност са две стотинки и половина след въведения стандарт на българския лев. Те са правени от материал, който не е бил много устойчив и аз допускам, че някога от употреба тези дребни пари са можели да се пукат. И до ден днешен ние казваме нямам пукнат петак, когато искаме да кажем, че нямаме пари.
Левовете отдавна са хартиени и далеч не се пукат. Любопитно е да се каже, че в началото, когато са започнали да се печатат хартиените пари хората са били недоверчиви към тях. Казвам го, защото е нормално човек да изпитва недоверие към нещо ново.
Това обаче е неизбежно. Ако се върнем назад във времето ще видим, че в България след освобождението са се използвали различни парични единици. Към идеята да стигнем до единна валута сме вървели отдавна“, казва Николова.
Добави, че едва ли използваните досега фразеологизми ще изчезнат, тъй като те са част от културата, езика ни и езиково ни възпитание.
„Отношението ни към езика е ключово как ние възприемаме себе си и ценим идентичността и културата си“, коментира Николова.
Според нея е възможно да бъдат създадени и нови като – „За 5 евро работа не си свършил“, а „Не струва 5 стотинки“ да стане „Не струва 2 стотинки и половина“.
"Знаем, че стотинките ще си останат като обръщение. Езикът ще тръгне в посока какво се случва в ежедневието. По-голямата промяна е, че тръгваме към електронно плащане. Вече парите стават виртуални и започваме да измисляме словосъчетания. Вече прехвърляме пари, револютваме, шерваме пари“, добави Николова.
До момента за дума на годината водят думите "евро", “еврозона", срещат се и "пума", "ту-ту", "можачи", "неможачи" и "корупция".
